Елисабет, съпругата на Даниел, беше медицинска сестра и беше дежурна през онази нощ. Той бе сметнал, че тя е придружила изпадналата в тежък шок Нина Моландер в линейката до областната болница.
Когато Даниел разбра, че Елисабет лежи мъртва в пивоварната, той се свлече на земята. Говореше объркано за сърдечното ѝ заболяване, ала когато после проумя, че е била пребита до смърт, онемя. Кожата по ръцете му настръхна, по лицето му се стичаше пот, дишаше учестено и не пророни нито дума, докато не го отнесоха в линейката на носилка.
Инспектор Гунарсон вече си бе извадил нова цигара, когато излезе от асансьора на отделение 52А на психиатричната клиника на областната болница в западен Норланд.
Посреща го млад мъж в закопчана догоре лекарска престилка, поздравяват се и Гунарсон тръгва след мъжа по коридор със светлосиви стени.
— Както ви казах и по телефона, смятам, че един разпит би бил безсмислен толкова рано.
— Не, ние само ще си поговорим малко.
Лекарят се спира рязко и гледа Гунарсон известно време, преди да започне да обяснява:
— Даниел Грим се намира в един вид травматично стресово състояние, което обикновено се нарича arousal14. То се активира от хипоталамуса и лимбичната система и…
— Пет пари не давам — срязва го Гунарсон. — Но трябва да знам дали е натъпкан с куп лекарства и съвсем се е отнесъл.
— Не, напълно на себе си е, но няма да ви разреша да се срещнете с него, ако не…
— Имаме двойно убийство, което…
— Много добре знаете кой взема решенията тук — спокойно го прекъсва лекарят. — Ако преценя, че рехабилитацията на пациента би се повлияла отрицателно от разговор с полицията, то чисто и просто ще се наложи да почакате.
— Разбирам — казва Гунарсон, като се бори със себе си да звучи спокойно.
— Ала понеже самият пациент на няколко пъти е изразил желание да помогне на разследването, възнамерявам да ви позволя да му зададете няколко въпроса в мое присъствие.
— Много съм ви благодарен — усмихва се Гунарсон.
Продължават да вървят по коридора, завиват зад един ъгъл, преминават покрай редица прозорци, обърнати към вътрешен двор с капандури и кутии на климатици, след което лекарят отваря вратата към една болнична стая.
На малкия диван има чаршаф и завивка, но Даниел Грим седи на пода под прозореца с гръб, опрян в радиатора. Лицето му е странно ведро и не вдига поглед, когато те влизат.
Гунарсон придърпва един стол и сяда пред Даниел. След малко изругава и кляка пред скърбящия мъж.
— Трябва да говоря с вас — казва му. — Трябва да открием Вики Бенет… Заподозряна е за убийствата в „Биргитагорден“ и…
— Макар че аз…
Гунарсон рязко млъква, когато Даниел прошепва нещо, и после го чака да продължи.
— Не ви чух — казва той.
Лекарят стои безмълвно и ги наблюдава.
— Не мисля, че е тя — прошепва Даниел. — Толкова е мила и толкова…
Избърсва сълзите по бузите си и изпод очилата.
— Знам, че сте обвързан от професионална тайна — обяснява Гунарсон. — Но има ли начин да ни помогнете да намерим Вики Бенет?
— Ще се опитам — промърморва Даниел и след това здраво стисва устни.
— Тя познава ли някого, който да живее близо до „Биргитагорден“?
— Може би… Малко ми е трудно да си събера мислите…
Гунарсон простенва и се опитва да смени подхода.
— Вие сте бил терапевт на Вики — сериозно произнася той. — Къде мислите, че е отишла? Не ни пука дали е виновна. Не знаем нищо за това. Но пък сме сто процента сигурни, че е отвлякла едно дете.
— Не — прошепва Даниел.
— Кого търси? При кого отива?
— Тя е уплашена — отговаря Даниел с разтреперан глас. — Тя пропълзява под едно дърво и се крие, това… това… Това ли ме питахте?
— Има ли си някое скривалище, за което да знаете?
Даниел смотолевя нещо за сърцето на Елисабет, как си помислил, че е умряла от кардиологичните си проблеми.
— Даниел, не е нужно да го правиш, ако е мъчително за теб — казва лекарят. — Мога да помоля полицията да дойде по-късно, в случай че имаш нужда от почивка.
Даниел бързо поклаща глава, след което се опитва да диша спокойно.
— Дайте ми няколко места — настоява Гунарсон.
— Стокхолм.
— Къде?
— Аз… не знам нищо за…
— Но, дявол да го вземе! — изревава Гунарсон.
— Извинете, извинете…
Брадичката на Даниел трепери и ъгълчетата на устата му увисват надолу, в очите му се надигат сълзи, той извръща лице и се разплаква силно, цялото му тяло се тресе.
— Тя е убила жена ти с чук и…
Даниел удря тила си в радиатора толкова силно, че дебелите очила падат в скута му.