— Махайте се — остро нарежда лекарят. — Нито дума повече. Това беше грешка и повече разговори няма да има.
42
Паркингът пред регионалната болница в Сундсвал е почти празен. Дългата ниска сграда прави потискащо впечатление в сивкавата дневна светлина. Тъмнокафяви тухли, между които бели прозорци сякаш са затворили очи, за да не виждат света. Юна минава през няколко ниски храсти и влиза през портала на болницата.
На рецепцията във фоайето няма служител. Той чака известно време до плота с угасена светлина, докато най-накрая един чистач се спира.
— Къде е отделението по съдебна медицина? — пита го Юна.
— На двайсет и пет мили на север — дружелюбно се усмихва чистачът. — Но ако имате предвид патолога, мога да ви покажа.
Прекосяват заедно пусти коридори и с голям асансьор слизат до подземието на болницата. Студено е и големите плочи на пода са се напукали на много места.
Чистачът разтваря чифт тежки метални двойни врати в края на коридор, където над една врата виси табела: „Отделение по клинична патология и клетъчна биология“.
— Успех — пожелава му мъжът, като посочва вратата.
Юна му благодари и продължава сам по коридора, забелязва следите, оставени от колелата на носилки и колички по балатума. Подминава лабораторията, отваря вратата на залата за аутопсии и се озовава в помещение, чиито стени са облицовани с бели плочки и където са наредени маси за аутопсия от неръждаема стомана. На тавана виси кристален полилей, чиято светлина, заедно с тази на флуоресцентните лампи, е ослепително ярка. Проскърцва врата и двама души вкарват количка за тяло от хладилната стая.
— Извинете — заговаря ги Юна.
Слаб мъж в лекарска престилка се обръща. Светлината се отразява в чифт пилотски очила с бели рамки. Това е главният патолог от Стокхолм Нилс Олен, с прякор Иглата. Стар познайник на Юна. До него стои негов млад ученик с дълга черна коса, увиснала на кичури до раменете на лекарската престилка.
— Какво правите тук? — пита Юна весело.
— Една жена от Националната полиция се обади и ме заплаши — отговаря Иглата.
— Аня — казва Юна.
— Наистина се уплаших… Изсъска ми и рече, че Юна не можел да бие път чак до Умео само за да говори със съдебен лекар.
— Но щом така и така сме тук, ще отидем на рокерския фестивал „Нордфест“ — обяснява Фрипе.
— The Haunted ще свирят в Club Destroyer — усмихва се сдържано Иглата.
— Това обяснява нещата — отбелязва Юна.
Фрипе се засмива и Юна забелязва протритите кожени панталони, които се подават под лекарската престилка, и каубойските ботуши със светлосини калцуни.
— Готови сме с жената… Елисабет Грим — казва Иглата. — Единственото забележително нещо са раните по ръцете.
— Рани от самозащита ли? — пита Юна.
— Да, но от грешната страна — отвръща Фрипе.
— Можем да погледнем след малко — казва Иглата. — Но първо ще обърнем малко внимание на Миранда Ериксдотер.
— Кога са умрели — можете ли да кажете? — пита Юна.
— Както знаеш, температурата спада…
— Algor mortis15 — вметва Юна.
— Да, и въпросното изстиване основно следва лъкатушеща крива… която се изравнява, щом температурата се доближи до стайната…
— Той ги разбира тези работи — прекъсва го Фрипе.
— Та… заедно с оценката на послесмъртните петна и вкочаняването можем да кажем, че момичето и жената са умрели горе-долу по едно и също време, късно вечерта миналия петък.
Юна ги наблюдава, докато търкалят количката към масата за аутопсия, преброяват до три и повдигат един лек труп в запечатан чувал. Когато Фрипе отваря чувала, ги удря гнила миризма на влажен ръжен хляб и стара кръв.
Момичето лежи на масата за аутопсия в същото положение, в което е било открито, с ръце, захлупени върху лицето, и с кръстосани глезени.
Трупното вкочаняване се дължи на това, че съдържанието на калций се повишава в неподвижните мускули, вследствие на което два различни протеина започват да се съединяват. Вкочаняването започва почти винаги от сърцето и диафрагмата. След половин час може да се наблюдава в мускулите на ченето, а след два часа — в шията.
Юна знае, че ще е необходимо да се приложи голяма сила, за да се отместят ръцете на Миранда от лицето ѝ.
В главата му изведнъж започват да се въртят причудливи идеи. Ами ако не Миранда се крие под дланите, той си представя променено лице, обезобразени или извадени очи.
— Не получихме документ за поръчка на прегледа — казва Иглата. — Защо лежи с ръце пред лицето?