— Когато социалният работник чу името ми, каза, че Швеция е имала превъзходна състезателка по бътерфлай със същото име — добавя Аня, като се изчервява.
— Отговори му, че си ти, нали?
— Не, но както и да е, той каза, че Вики Бенет се е появила в гражданския регистър едва на шестгодишна възраст. Майка ѝ Суси била бездомна и, изглежда, я е родила извън системата на здравеопазването. Била настанена в психиатрия и Вики е била изпратена при двама приемни родители тук, в Стокхолм.
Юна държи в ръце топлия лист, вижда дати и разпределения, редове с имена и адреси, от първите приемни родители Як и Елин Франк на „Страндвеген“ 47 чак до дома за малолетни „Юнгбакен“ в Удевала и „Биргитагорден“ в община Сундсвал. На няколко места е отбелязано, че детето е поискало да се върне при първото приемно семейство.
„Детето моли да бъде върнато при семейство Франк, но семейството отказва“, гласи сухият повтарящ се коментар.
Накрая Вики Бенет вече не живее при семейства. Само по институции. Домове за спешно настаняване, домове за временно настаняване, терапевтични домове и домове за малолетни.
Мисли си за кървавия чук под възглавницата и кръвта по перваза на прозореца.
Мрачното, дребничко личице на снимката и русите, оплетени къдрици.
— Можеш ли да провериш дали Як и Елин Франк все още живеят на този адрес?
Веселост озарява кръглото лице на Аня, тя нацупва устни и казва:
— Вземи да прочетеш някой клюкарски вестник, за да понаучиш едно-друго.
— Какво имаш предвид?
— Елин Франк и Як са разведени, но апартаментът остана за нея… Нали парите са си нейни.
— Те някакви знаменитости ли са? — пита Юна.
— Тя се занимава с благотворителност, в значително по-голяма степен от повечето богаташи… С тогавашния си съпруг Як инвестираха много пари в детски селища и спомоществователни фондове.
— Но Вики Бенет е живяла при тях в дома им, нали?
— Явно нещата не са се получили — отговаря Аня.
Юна взема разпечатките, отива до вратата, след което пак се обръща към Аня.
— Как да ти се отблагодаря?
— Записах двама ни на курс — отговаря бързо тя. — Обещай да го посещаваш заедно с мен.
— Какъв е този курс?
— Релаксация… Кама сутра, нещо такова…
49
„Страндвеген“ 47 се намира точно срещу моста Юргордсбрун. На адреса има буржоазна сграда с богато украсена порта и тъмно, красиво стълбище.
Елин и Як Франк са били единственото семейство, при което Вики Бенет е искала да се върне, макар да я живяла там за кратко. Отново и отново е молела да я върнат при тях, но семейство Франк са отказвали.
Когато Юна Лина позвънява на вратата с името Франк на черна блестяща табела, тя се отваря почти мигновено. Лежерен господин със златиста къса коса и равномерен слънчев загар вторачва въпросителен поглед в едрия криминален инспектор.
— Търся Елин Франк.
— Роберт Бианки, личен асистент на Елин — представя се мъжът и подава ръка.
— Юна Лина, от Националната полиция.
По устните на мъжа пробягва едва доловима усмивка.
— Звучи вълнуващо, но…
— Трябва да говоря с нея.
— Мога ли да попитам за какво става въпрос? Не бих искал да я притеснявам ненужно…
Личният асистент замлъква, когато среща хладните сиви очи на Юна.
— Почакайте във вестибюла, а аз ще отида да я попитам дали приема посетители — казва той и изчезва през една врата.
Вестибюлът е бял, без нито една мебел. Няма никакви гардероби, никакви предмети, никакви обувки, нито пък дрехи. Само бели, гладки стени и едно-единствено огромно огледало с тонирано в бяло стъкло.
Юна се опитва да си представи едно дете като Вики в тази среда. Едно невероятно, хаотично диваче, което се появява в регистрите едва на шест години. Дете, свикнало, че „у дома“ означава просто гаража или подлеза, където пренощува за момента.
Роберт Бианки се връща и със спокойна усмивка кани Юна да го последва. Прекосяват голям светъл салон с няколко канапета и орнаментирана кахлена печка. Плътни килими приглушават звука от стъпките им, докато прекосяват различните гостни на апартамента, и стигат до една затворена врата.
— Трябва само да почукате — казва той на Юна с несигурна усмивка.
Юна почуква и чува някой да ходи с обувки на токове по твърд под. Слаба елегантна жена на средна възраст, с тъмнокестеняви коси и големи сини очи отваря вратата. Облечена е в тънка червена рокля, която стига до под коленете ѝ. Тя е красива, грижливо гримирана и на шията ѝ виси наниз от три реда снежнобели перли.
— Заповядайте, Юна — казва тя с нисък глас и ясна дикция.