Влизат в окъпана в светлина стая с писалище, канапе и кресла, тапицирани в бяла кожа, и вградени етажерки за книги.
— Тъкмо мислех да пия чай масала — или може би е твърде рано за вас? — пита тя.
— Не, звучи добре.
Роберт излиза от стаята и Елин прави жест към канапето.
— Да седнем.
Без да бърза, тя се настанява точно срещу него и кръстосва крака.
— За какво става дума? — пита и го поглежда сериозно.
— Преди няколко години вие и съпругът ви Як Андершон сте били приемни родители на едно момиче…
— Помогнахме на много деца по различен начин, когато…
— Името е Вики Бенет — прекъсва я Юна деликатно.
Едва доловима сянка преминава по овладяното лице, но гласът остава все така спокоен.
— Вики я помня много добре — отговаря Елин с мимолетна усмивка.
— Какво си спомняте?
— Беше сладка и мила, и…
Елин Франк млъква и гледа пред себе си. Дланите ѝ са съвършено неподвижни.
— Имаме основания да смятаме, че е убила двама души в дом за младежи в околностите на Сундсвал — казва Юна.
Жената бързо извръща лице. Но Юна успява да забележи как очите ѝ помръкват. Придърпва роклята над коленете си с длани, които не успяват да прикрият потреперване.
— Какво общо има това с мен? — пита Елин.
Роберт почуква и влиза със звънтяща количка за сервиране. Елин Франк му благодари и му казва да остави количката при тях.
— Вики Бенет е в неизвестност от миналия петък — обяснява Юна, когато Роберт е излязъл през вратата. — Възможно е тя да ви потърси.
Елин не гледа в него. Леко свежда глава и преглъща тежко.
— Няма да го направи — хладно заявява след това.
— Защо смятате, че Вики Бенет не би ви потърсила?
— Тя никога няма да потърси контакт с мен — отговаря Елин и се изправя. — Грешка бе да ви допусна при себе си, преди първо да проверя какво ви води насам.
Юна започва да сервира, след което обръща поглед към жената.
— Към кого смятате, че би се обърнала Вики? Би ли се свързала с Як?
— Ако имате повече въпроси, можете да се свържете с адвоката ми — уточнява тя и излиза от стаята.
След малко в салона влиза Роберт.
— Ще ви изпратя до вратата — казва той.
— Много ви благодаря — отговаря Юна, налива чай в двете чаши, взема едната, духа и отпива внимателно.
Усмихва се и си взема лимонова бисквита от поднос с бяла ленена салфетка. Без да бърза, изяжда бисквитата и изпива чая си, взема салфетката от коляното си, избърсва уста, сгъва салфетката и я слага на масата, преди да се изправи.
Юна чува как Роберт върви след него, докато крачи през огромния апартамент, през салоните и гостната с кахлената печка. Продължава по каменния под в белия вестибюл и отваря вратата към стълбището.
— Един въпрос, който е редно да повдигна още сега, е, че е много важно Елин да не се свързва с отрицателни…
— Разбирам какво имате предвид — прекъсва го Юна. — Но на първо място, тук не става дума за Елин Франк, а за…
— За мен става дума именно за това, както и за нея — прекъсва го на свой ред Роберт.
— Да, но когато се завръща миналото, не се съобразява с никого — казва Юна, след което продължава надолу по стълбите.
50
Фитнес залата на апартамента е свързана с най-голямата баня. Обикновено Елин пробягва седем километра на ден и тренира с личния си инструктор във фитнес клуб „Морнингтон“ два пъти седмично. Точно пред пътеката виси изключен телевизор и вляво Елин може да се наслаждава на изгледа над покривите на сградите в далечината, към камбанарията на църквата на „Оскар-Фредрик“.
Днес тя не слуша музика. Чуват се само думкането на обувките ѝ, звънтящото ехо от тежестите на щангата, ръмжащият двигател на пътеката и нейното собствено дишане.
Конската опашка подскача между раменете ѝ. Облечена е само в шорти за бягане и бял спортен сутиен. След петдесет минути потта се е просмукала в плата между бедрата ѝ, а сутиенът е подгизнал.
Спомня си за момента, когато Вики Бенет дойде в дома ѝ. Това се случи преди осем години. Едно малко момиченце с руса чорлава коса.
Като млада, докато беше във Франция на езикова ваканция, Елин се бе заразила с хламидии. Не обърна особено внимание и инфекцията я направи стерилна. По онова време го сметна за дреболия, понеже, така или иначе, едва ли някога щеше да ѝ се прииска да има деца. В продължение на дълги години си казваше, че е чудесно да не ѝ се налага да внимава да не забременее.
С Як бяха женени от едва две години, когато той заговори за осиновяване, ала всеки път, щом повдигнеше темата, тя обясняваше, че не желае да има деца, тъй като това е твърде голяма отговорност.