Студен коридор води от всекидневната до малка кухничка. Там седи охранител така, че да може да наблюдава вестибюла и вратата, и същевременно да има видимост през прозореца и моравата, чак до пътя.
Лу Чу и Нина търсят чипс в долапите, но се налага да се задоволят с пакет зърнена закуска.
— Какво ще направиш, когато дойде убиецът? — пита Лу Чу.
Татуираната ръка на охранителя потръпва на масата и той сковано ѝ се усмихва.
— Тук сте на сигурно място.
Той е около петдесетте, с бръсната глава и сурова брада, която започва от долната устна и стига до върха на брадичката. Огромните му мускули личат под тъмносинята блуза с логото на охранителната фирма.
Лу Чу не отговаря нищо, само го гледа и пъха зърнена закуска в устата си, дъвче шумно. Нина рови в хладилника и изважда пакет пушена шунка и бурканче горчица.
В другия край на къщата, около масата за хранене на остъклената веранда, са насядали Каролин, Инди, Тула и Алмира и играят карти.
— Искам всичките ти валета — заявява Инди.
— Ще ти се — подсмива се Алмира.
Инди изтегля една карта и я поглежда със задоволство.
— Тед Бънди беше досущ като касапин — тихо казва Тула.
— Боже, какви ги дрънкаш — въздъхва Каролин.
— Обикалял от стая в стая и пребивал с чук момичетата като тюленчета. Първо Лиса и Маргарет — и така.
— Млъкни — смее се Алмира.
Тула се усмихва към масата и Каролин не може да не потръпне.
— Какво търси тук тази бабичка, по дяволите? — пита Инди на висок глас.
Жената пред огъня вдига очи, след което пак бива погълната от плетката си.
— Ще продължим ли да играем карти? — нетърпеливо пита Тула.
— Чий ред е?
— Мой — казва Инди.
— Мамка му, как лъжеш — усмихва се Каролин.
— Телефонът ми умря — казва Алмира. — Бях го сложила да се зарежда в стаята и сега…
— Да го погледна ли? — пита Инди.
Тя маха капачето от задната страна на апарата, изважда батерията, слага я отново, но нищо не се случва.
— Странно — промърморва момичето.
— Зарежи го — заявява Алмира.
Инди пак изважда батерията.
— Та дори и симкарта няма, дявол го взел!
— Тула — строго казва Алмира, — ти ли си извадила симкартата ми?
— Не знам — нацупва се момичето.
— Трябва ми — загряваш ли?
Жената е оставила плетивото и влиза в трапезарията.
— Какво става? — пита тя.
— Ние сами ще се оправим — спокойно отговаря Каролин.
Тула тъжно присвива уста.
— Нищо не съм взела — изскимтява тя.
— Симкартата ми я няма — казва Алмира на висок глас.
— Та това не означава, че тя я е взела — възмутено отвръща жената.
— Алмира казва, че ще ме удари — обажда се Тула.
— Няма да търпя никакво насилие — обяснява жената, след което си отива, сяда и пак се залавя с плетивото.
— Тула — казва Алмира с приглушен глас, — наистина ми е важно да мога да се обаждам.
— Е, ще ти е трудно — отвръща ѝ с усмивка Тула.
Гората от другата страна на залива става все по-черна, после и небето потъмнява, докато водата все още блести като течно олово.
— Полицията смята, че Вики е убила Миранда — казва Каролин.
— Толкова са тъпи — промърморва Алмира.
— Аз не я познавам, никой от нас не я познава — отвръща Инди.
— Я се стегни.
— Ами ако тя сега е тръгнала насам, за да…
— Шшшт — прекъсва я Тула. Изправя се, застава опъната като струна и се взира в мрака. — Чухте ли? — пита тя и се обръща към Каролин и Алмира.
— Не — въздъхва Инди.
— Скоро ще сме мъртви — прошепва Тула.
— Ти съвсем откачи — казва Каролин, като не може да сдържи усмивката си.
Тя улавя ръката на Тула и я придърпва към себе си, хваща я за коляното и я потупва.
— Не се бой, нищо няма да се случи — утешава я.
56
Каролин се събужда на дивана. Последната жар бавно блещука в огнището. Към нея струи мека топлина. Тя сяда и се оглежда наоколо в тъмния салон и трапезарията. Разбира, че е заспала на дивана и че всички са си легнали, а нея просто са я оставили там.
Каролин се изправя, отива до един от големите прозорци и поглежда навън. Сега се вижда водата отвъд тъмните рибарски колиби. Цари спокойствие. Иззад воал от облаци луната осветява морето.
Тя отваря скърцащата врата от борово дърво и усеща струята хладен въздух по лицето си. Зад нея дървените мебели пукат. Сенките в коридора са плътни и вратите към стаите на учениците едва се мержелеят. Каролин пристъпва в мрака. Подът е леденостуден. Внезапно ѝ се струва, че чува нещо, въздишка или стон.