— Течението може да отнесе телата къде ли не — обясни полицаят. — Няма никакъв смисъл да пращаме гмуркачи, защото телата им се заклещват в нещо. Тогава от тях няма ни вест, ни кост… или се озовават долу при електроцентралата точно като детското столче.
Две весели и бъбриви медицински сестри се погрижиха за Юна в болницата. Бяха руси и приличаха на майка и дъщеря. Бързо и делово съблякоха мокрите му дрехи, но когато започнаха да го бършат и видяха ръката му, изведнъж занемяха. Промиха и превързаха раната, преди да го отведат до рентгена.
Двайсет минути по-късно в кабинета влезе лекар и каза, че е разгледал рентгеновите снимки. Бързо обясни, че няма счупвания и става дума за луксация на рамото. Лошата новина бе, че раменната става се бе извадила, а добрата — че предната част на гръдния кош на Юна изглеждаше невредима. Юна трябваше да легне на болничната маса по корем, като ръката му висеше право надолу. Лекарят инжектира 20 милиграма лидокаин директно в ставата, за да може да намести ръката. Седна на пода и започна да дърпа надолу, докато едната сестра притискаше плешката към гръбначния стълб, а другата притискаше главата на раменната кост на правилното ѝ място. Чу се изпукване, Юна стисна зъби и бавно издиша.
Колата с Вики Бенет и Данте изчезна на един пътен участък, който нямаше почти никакви отклонения. От полицията твърдяха, че били проверили всички възможни скривалища, и критиката на медиите стана по-остра.
Когато Юна видя детското столче за кола във водата, проумя това, което всички други бяха пропуснали. Ако колата бе влязла във водата и реката я бе погълнала, то имаше едно-единствено място, където това е могло да се случи, без да бъде открито от полицията или спасителната служба.
След Индал шосе 86 прави рязък завой надясно, след което продължава по моста през реката, но колата бе продължила напред, надолу по тревистия склон, през пясъка на брега и бе потънала във водата.
Прозорците са били счупени и колата се е напълнила с вода безпрепятствено, а силният дъжд незабавно е изтрил следите от гуми по пясъка. Няколко секунди — и от нея е нямало ни следа.
60
Юна слиза в един от гаражите на полицията. Въздухът е прохладен. Ръката му е стабилизирана и защитена от тъмносиня превръзка.
Колата, която Вики Бенет бе откраднала, стои в голяма пластмасова палатка. Полицията бе използвала кран, за да я извади от Индалселвен, опаковаха я в найлон и след това я превозиха тук. Всички седалки са демонтирани и поставени до автомобила. На една дълга пейка са наредени множество предмети, опаковани в обозначени пластмасови пликове. Юна преглежда намерените улики. Пръстови отпечатъци както от Вики, така и от Данте. Пликчета с парченца стъкло, празна бутилка за вода, една гуменка, която със сигурност е принадлежала на Вики, и малките очилца на момчето.
Вратата към съседния кабинет се отваря и Холгер Ялмерт влиза в гаража с карта в ръката.
— Искаше да ми покажеш нещо — започва Юна.
— Да, както и да е — въздъхва Холгер и прави жест към колата. — Цялото предно стъкло липсва, ти сам си видял, когато си се спуснал във водата, било е избито при сблъсъка със светофара… но, уви, намерих косми от момчето по рамката на прозореца.
— Съжалявам да го чуя — казва Юна и усеща как го изпълва огромна самота.
— Да, но всички така и смятаха.
Юна разглежда една детайлна фотография на космите от дясната страна на нащърбената рамка на предното стъкло и едно увеличено изображение, на което се виждат три косъма с изтръгнати коренчета.
Предполага се, че скоростта е била много висока, а спирачният ефект на водата много силен. Всичко сочи, че Вики Бенет и Данте Абрахамсон са били изхвърлени напред през остатъците от предното стъкло.
Юна прочита, че са били намерени парчета стъкло, по които е имало кръв от момчето.
Капакът на двигателя е бил деформиран и е потънал под повърхността.
Юна си мисли, че трудно би могъл да си представи как от главата на Данте е могло да се изтръгнат косми, ако не е бил изхвърлен от седалката над жабката, през прозореца, след което е полетял в реката.
Водата е била много бързоструйна, тъй като язовирните шлюзове на централата „Бергефоршен“ са били отворени.
Юна си казва, че гневът на Вики Бенет сигурно се е бил уталожил, тъй като не е убила детето, а то е било при нея в автомобила.
— Смяташ ли, че момчето е било живо, когато колата е влязла във водата? — тихо пита Юна.
— Да, вероятно е изпаднало в безсъзнание при удара в стъклото и се е удавило… Но ще се наложи да почакаме, докато телата се заклещят при язовира.