— Този тир е стоял тук от три часа — разказва Ари и посочва един от филмите. — Но сега бързо потегля…
Една тъмна сянка се движи в кабината на водача.
— Можете ли да увеличите изображението? — пита Юна.
— Почакайте…
Внезапно групичка дървета биват осветени от бяла светлина, когато тирът пали. Сензорите са отчели движение и външните лампи светват.
Ари маркира другия външен филмов запис и задава изображение на цял екран.
— Ето тук се виждат — прошепва той.
Камионът сега се вижда под друг ъгъл. Той се задвижва и бавно тръгва напред. Ари посочва най-долу на екрана, от задната страна на бензиностанцията, където са наредени кофи за боклук и контейнери за рециклиране. Има много сенки и нищо не шуква. Ала изведнъж на черното стъкло към входа на автомивката се забелязва движение и ето че там има някой, слаба човешка фигура, застанала до една стена.
Картината е размазана и трепти на сиви точици. Невъзможно е да се различи лицето или други детайли. Без съмнение обаче това е момиче. До него има още нещо.
— Възможно ли е да се подобри изображението? — пита Юна.
— Чакайте — прошепва Ари.
Камионът завива към изходната бариера. Изведнъж светлината на фаровете влиза във вратата на гаража до фигурката. Стъклото става съвършено бяло за няколко секунди. Цялата задна страна на бензиностанцията е окъпана в светлина.
Юна успява да различи кльощаво момиче и едно дете. Те поглеждат към камиона и после пък става тъмно.
Ари посочва екрана, когато двете фигурки се затичват покрай тъмносивата стена, изчезват в тъмнината и излизат извън кадър.
— Видяхте ли ги? — пита Ари.
— Превъртете — моли го Юна.
Не е необходимо да уточни кои кадри иска да види. Няколко секунди по-късно Ари пуска светлия фрагмент много бавно.
Едва се забелязва, че камионът се движи напред, ала на пресекулки светлината от фаровете минава между дърветата, по фасадата на бензиностанцията и изпълва стъклата с бяло. Лицето на по-малкото дете е сведено надолу и е в сянка. Слабото момиче е босо и сякаш държи найлонови пликове в двете си ръце. Просветва още по-силна светлина и се вижда как момичето бавно вдига ръка.
Юна вижда, че това не са найлонови торби, а бинт, който се е развил. Вижда мокрите превръзки да се люлеят в силната светлина и вече знае със сигурност, че Вики Бенет и Данте Абрахамсон не са се удавили в реката.
Цифровият часовник показва два часа и четиринайсет минути в неделя през нощта.
По един или друг начин двете деца са се измъкнали от колата, прекосили са течението на реката и са се добрали до другия бряг. Сетне са изминали петнайсет мили на юг.
Рошавата коса виси на кичури, които обрамчват лицето на момичето. Тъмните му очи блясват силно и след това картината отново става почти черна.
„Живи са, казва си Юна. И двамата са живи.“
79
Директорът на Националната полиция Карлос Елиасон демонстративно е обърнал гръб към вратата, когато Юна влиза в стаята му.
— Седни — казва той със странно очакване в гласа.
— Току-що пристигам с колата от Сундсвал и…
— Почакай — прекъсва го Карлос.
Юна хвърля учуден поглед към гърба му и сяда в светлокафявия кожен стол. Разглежда безупречната блестяща повърхност на бюрото, лъскавия фурнир на дървото и отраженията, хвърлени от аквариума.
Карлос си поема дъх и после се обръща. Изглежда различен, небръснат. Рядък мъх от прошарена със сива растителност е започнал да се събира над горната му устна и брадичката.
— Е, какво ще кажеш? — пита той с широка усмивка.
— Пуснал си си брада — бавно изрича Юна.
— Цяла брада — със задоволство отбелязва Карлос. — Да… и мисля, че скоро ще се сгъсти. Смятам вече никога да не се бръсна, изхвърлих самобръсначката на боклука.
— Чудесно — лаконично отбелязва Юна.
— Но не сме се събрали да говорим за брадата ми — приключва темата Карлос. — Доколкото разбрах, гмуркачът не е открил тела.
— Не — казва Юна и изважда разпечатка на изображението от охранителната камера в бензиностанцията. — Не открихме телата…
— Започва се — промърморва си под нос Карлос.
— Защото не са в реката — завършва Юна.
— И си сигурен в това?
— Вики Бенет и Данте Абрахамсон са още живи.
— Гунарсон се обади относно записа от бензиностанцията и…
— Обявете ново национално издирване — прекъсва го Юна.
— Национално издирване ли? Не можем да обявяваме и прекратяваме национални издирвания както ни скимне и…
— Знам, че на тази снимка са Вики Бенет и Данте Абрахамсон — пояснява Юна строго и посочва разпечатката. — Направена е много часове след като колата е катастрофирала. Те са живи и сме длъжни пак да ги обявим за национално издирване.