— „Ние“ ли?
— Аз и един криминален инспектор.
— Аз обаче не разбирам… защо казват, че се е удавила, ако не…
— Така мисля аз, но повечето хора смятат, че се удавила, полицията е прекратила издирването…
— Но не и вие?
— Може би в този момент аз съм единственият човек, когото го е грижа за Вики заради самата нея — казва Елин.
Няма сили да му се усмихне, няма сили вече да накара гласа си да звучи меко и сговорчиво.
— И сега искате помощта ми, за да я намерите?
— Тя може да нарани момчето — признава Елин. — Може да нарани и други хора.
— Да, но аз не вярвам в това — отвръща Даниел и я поглежда с откровено лице. — Още от самото начало казах, че се съмнявам, че е убила Миранда, и все още не мога да го повярвам…
Даниел млъква и устните му се мърдат бавно, не се чува почти нищо.
— Какво казвате? — пита с мек глас Елин.
— Какво?
— Прошепнахте нещо — казва тя.
— Не вярвам, че Вики е убила Елисабет.
— Не вярвате…
— От много години работя с момичета с проблеми и аз… Просто не се връзва.
— Но…
— През времето, докато работех като терапевт, се срещнах с някои момичета, които носеха голям мрак у себе си… които биха могли да убият… които…
— Но не и Вики?
— Не.
Елин се усмихва широко и усеща как очите ѝ се изпълват със сълзи, преди отново да овладее чувствата си.
— Трябва да обясните това на полицията — казва тя.
— Вече го направих, те знаят, че според моята преценка Вики не е склонна към насилие. Ясно е, че може и да греша — добавя Даниел и силно разтрива очите си.
— Можете ли да ми помогнете?
— Казахте, че Вики е живяла при вас в продължение на шест години?
— Не, беше на шест години, когато живееше при мен — отговаря Елин.
— Какво искате да направя?
— Трябва да я намеря, Даниел… Разговаряли сте с нея в продължение на много часове, трябва да знаете нещо за приятели, гаджета… или каквото и да е.
— Да, може би… Ние доста обсъждаме груповата динамика и… Не мога да си събера мислите, извинявайте.
— Опитайте.
— Срещал съм се с нея почти всеки ден и съм имал… хм, не знам точно, но може би двайсет и пет индивидуални разговора… Вики, тя е… Опасното при нея е, че тя много често изчезва, тоест в мислите си… Това, за което бих се разтревожил, е, че може би просто ще изостави момчето някъде, по средата на пътя…
— Къде се крие тя? Имало ли е някое семейство, което е харесвала?
87
Вратата на болничната стая се отваря и медицинската сестра влиза с лекарството, което Даниел взема вечер. Тя спира рязко, стойката ѝ се вдървява, сякаш е видяла нещо неприлично, и после се обръща към Елин.
— На какво прилича това? — възмущава се сестрата. — Разреших ви да останете пет минути.
— Знам — отговаря Елин. — Но е много важно да…
— Часът е почти шест и половина — прекъсва я сестрата.
— Извинете — казва Елин и бързо се обръща пак към Даниел: — Къде да започна да търся…
— Махайте се! — изкрещява жената.
— Моля ви — казва Елин меко и долепя ръце в умолителен жест. — Наистина трябва да поговоря с…
— Да не сте бавноразвиваща се? — прекъсва я сестрата. — Казах ви, че трябва да напуснете…
Сестрата изругава и излиза от стаята. Елин хваща Даниел за ръката над лакътя.
— Вики трябва да е говорила за места или приятели.
— Да, разбира се, но нищо не мога да си спомня, точно сега ми е трудно да…
— Моля ви, опитайте…
— Знам, че съм напълно безполезен, би трябвало да мога да си спомня нещо, но…
Даниел силно потърква челото си.
— Но другите момичета — те навярно знаят нещо за Вики?
— Да, би трябвало… Каролин може би…
Мъж в бели дрехи влиза в стаята заедно със сестрата.
— Трябва да ви помоля да ме последвате — казва той.
— Дайте ми една минута — отговаря Елин.
— Не, ще ме последвате сега — заявява мъжът.
— Моля ви — опитва се пак Елин и го поглежда в очите. — Става дума за дъщеря ми…
— Хайде, елате — казва той по-любезно.
Устата на Елин трепери от едва сдържан плач, когато пада на колене пред болничните служители.
— Дайте ми още няколко минутки — умолява тя.
— Ще ви извлечем навън, ако…
— Не, това е прекалено — повишава тон Даниел и помага на Елин да стане от пода.
Медицинската сестра протестира:
— Тя няма право да бъде в отделението след часа…
— Млъкнете — прекъсва я Даниел и извежда Елин от стаята. — Ще поговорим долу във фоайето или отвън на паркинга.
Преминават заедно през коридора, чуват стъпките зад себе си, но просто продължават напред.