— Ако тя… ако внезапно съзнанието ѝ се просветли — казва Юна сериозно, — моля ви, съобщете ми.
— Всъщност понякога се случва — кимва жената.
— Позвънете ми директно — настоява той и ѝ подава визитната си картичка.
— Криминален инспектор? — отбелязва сестрата и забожда визитката с кабарче на таблото зад писалището в канцеларията.
12
Юна излиза отвън на свежия въздух и вдишва дълбоко, сякаш досега е бил затаил дъх. Може би Руса Бергман е имала да му предаде нещо важно, мисли си той. Възможно е някой да я е натоварил със задача. Склерозата обаче я е сполетяла, преди да успее да я изпълни.
Той никога няма да узнае как са стояли нещата.
Изминали са дванайсет години, откакто загуби Сума и Луми.
Последните следи към тях са изличени със загубената памет на Руса Бергман.
Сега всичко е свършено.
Юна се качва в колата, избърсва сълзите от бузите си, притваря очи за момент, завърта ключа в ключалката за палене и потегля обратно към Стокхолм.
Успял е да измине три мили3 на юг по Европейски път 45 в посока към Мура, когато му позвънява шефът на Националната полиция Карлос Елиасон.
— Извършено е убийство в един дом за младежи на север, в Сундсвал — съобщава Карлос с напрегнат глас. — Обаждането е постъпило в Централата за спешни случаи точно след четири часа днес сутринта.
— В отпуск съм — казва Юна почти беззвучно.
— Все пак можеше да дойдеш на караоке партито.
— Някой друг път — изрича Юна сякаш на себе си.
Пътят минава право през гората. Далеч навътре между дърветата блещука сребристо езеро.
— Юна? Какво се е случило?
— Нищо.
Някой извиква Карлос отзад.
— Сега съм на заседание на ръководството, но искам… Току-що разговарях със Сусан Йост и тя казва, че местната полиция във Вестернорланд не смята формално да поиска съдействие от Националната полиция.
— Тогава защо ми се обаждаш?
— Казах, че ще изпратим наблюдател.
— Нали ние не изпращаме наблюдатели?
— Е, сега вече го правим — обяснява Карлос, като снижава глас. — Уви, въпросът е щекотлив. Спомняш ли си капитана на националния отбор по хокей, Яне Свенсон… Пресата така и не спря да тръби за некомпетентността на полицията.
— Защото така и не откриха…
— Не ми говори за това — беше първият голям случай на Сусан Йост като прокурор — продължава Карлос. — Не искам да кажа, че пресата имаше право, но полицията на „Вестернорланд“ имаше полза от теб тогава. Много се туткаха, придържаха се към правилата, а времето си вървеше… Не е необичайно, но понякога ни изтипосват по вестниците.
— Не мога да говоря повече — казва Юна, за да приключи разговора.
— Знаеш, че не бих се обърнал към теб, ако ставаше дума за обикновено убийство — настоява Карлос и си поема дъх. — Но се пише много за това, Юна… Убийството е страшно брутално, има много кръв… и тялото на момичето е аранжирано.
— Как? Как е аранжирано? — пита Юна.
— Лежи в леглото, като е захлупило лице с длани.
Юна седи мълчаливо, хванал волана с дясната си ръка. Дърветата профучават покрай двете страни на колата. Карлос диша в телефона. Във фона се чуват гласове. Без да казва нищо, Юна завива от Е45 по Лосвеген, който води на изток към крайбрежието, за да продължи после към Сундсвал.
— Просто иди там, моля те, Юна… Дръж се добре и им помогни да разрешат случая сами, най-добре преди журналистите да започнат да вдигат врява.
— Значи вече не съм никакъв наблюдател?
— Напротив, такъв си… Просто стой наблизо, наблюдавай разследването, давай предложения… Само разбери, че изобщо нямаш каквито и да било оперативни задачи.
— Заради вътрешното разследване срещу мен ли?
— Важно е да не биеш много на очи — казва Карлос.
13
На север от Сундсвал Юна изоставя крайбрежната линия и завива по шосе 86, което се простира към вътрешността на страната, по протежението на река Индалселвен.
След двучасово шофиране започва да се приближава към уединено разположения дом за младежи.
Намалява скоростта и завива по тесен чакълест път. Слънчевата светлина се провира през високите борове и струи между стволовете.
„Мъртво момиче“, мисли си Юна.
Докато всички са спали, едно момиче е било убито и положено в леглото си. Престъплението е било много жестоко и агресивно според преценката на местната полиция. Нямат заподозрян извършител, твърде късно е да бъдат затворени пътищата, но всички колеги в областта са информирани и комисар Уле Гунарсон води предварителното разследване.