Млад мъж, до чиито крака е сложена чанта със снайперистка винтовка 90, му подава ръка.
— Смятаме ли, че е въоръжена? — пита снайперистът.
— Предполага се, че едва ли е с огнестрелно оръжие — отговаря Юна.
— Значи можем да очакваме да се натъкнем на две невъоръжени деца — казва младият мъж, като се ухилва и поклаща глава.
— Не знаем на кого ще се натъкнем, човек никога не знае — отвръща Юна и им показва чертеж на вагон от същия модел като „Дениз“.
— Откъде ще влезем? — пита шефът на отряда.
— Предната врата е отворена, но е блокирана с един или няколко флакона с газ — обяснява Юна.
— Чухте ли това? — пита шефът на отряда и се обръща към останалите.
Юна налага голямата карта върху чертежа и посочва различните резервни коловози и разположението на вагоните.
— Мисля, че можем да стигнем чак дотук, без да бъдем открити. Трудно е да се прецени, но поне дотук.
— Да, така изглежда.
— Разстоянието е късо, но все пак бих искал да имам снайперист на покрива на най-близкия вагон.
— Това съм аз — обажда се един от мъжете.
— А аз мога да заема позиция тук — казва по-младият снайперист.
С широки крачки те следват Юна до стоманената врата. Единият полицай за последен път проверява резервните си пълнители и Юна надява бронежилетка.
— Основната ни цел е да изведем момчето от вагона, а вторичната ни цел е да заловим заподозряната — обяснява Юна, като отваря вратата. — Ако трябва да стреляте, целете се на първо място в краката на момичето, а на второ — в раменете и ръцете.
Дълго сивкаво стълбище отвежда долу до резервните коловози под сервизното депо в Йоханесхув, където са паркирани влакове, нуждаещи се от сериозен ремонт.
Всичко, което се чува зад Юна, е глухият тропот от тежки кубинки и тракането на бронежилетките, защитени с керамични плочки.
105
Командосите слизат в тунела и започват да се движат по-предпазливо, по-бавно. Ехото от стъпки по чакъл и ръждясали коловози е просто шепот, рикоширащ от облицованите с метал пещерни стени.
Приближават се до един изкорубен влак, обгърнат със странна миризма. Вагоните се открояват като тъмни руини от изоставена цивилизация. Светлината от фенерчетата проблясва по грапавите стени.
Придвижват се в индийска нишка, бързо и почти безшумно. Коловозите се разклоняват при една ръчна стрелка. Червена лампа с напукан плафон свети слабо. На черния чакъл лежи мръсна работна ръкавица.
Юна прави знак на групата да угаси фенерите, преди да продължи по-нататък в тясната пролука между паркирани вагони със счупени стъкла.
Кашон с клеясали болтове е подпрян до стена с висящи кабели, електрически контакти и прашна арматура.
Сега са много близо и се придвижват предпазливо. Юна посочва един вагон на първия снайперист. Останалите от групата монтират светлините на оръжията си и се разпръсват, докато стрелецът се качва на покрива съвсем безшумно, разгъва статива и започва да нагласява мерника марка „Хенсолд“.
Останалите се стремят да се приближат до вагона, който е в дъното на тунела. Затаеното напрежение се чува в дишането им. Един от мъжете натрапчиво проверява каишката на шлема си отново и отново. Шефът на отряда си разменя погледи с по-младия снайперист и очертава огнева линия.
Някой се подхлъзва на чакъла и едно камъче издрънчава по релсата. Лъскав плъх бяга покрай стената, шмугва се в една дупка и изчезва.
Юна продължава сам напред отстрани на коловоза. Вижда, че вагонът с името „Дениз“ стои на един резервен коловоз точно до стената. От тавана висят кабели или въжета. Придвижва се леко странично и вижда слаба светлина да проблясва от мръсните кафяви квадрати на стъклата. Лъчът светлина пърха като жълта пеперуда и кара сенките наоколо да се свиват и уголемяват.
Шефът на отряда разхлабва една шокова граната от колана си.
Юна стои неподвижно и се ослушва за момент, преди да продължи напред с неприятното чувство, че се намира на огневата линия, че оръжията на снайперистите са насочени в гърба му, че го наблюдават в мерниците си.
В отворената врата е поставен голям газов флакон от зелен метал.
Юна се приближава предпазливо, стига чак до вагона и се привежда в мрака. Долепя ухо до ламарината и веднага чува, че някой влачи крака по пода.
Шефът на отряда прави знак на двама от командосите. Като безформени демони те притичват напред в мрака. И двамата са едри мъже, ала се придвижват почти беззвучно. Чуват се единствено глухи воднисти отгласи от кобури, бронежилетки и тежки гащеризони и ето че те се озовават до него.