Съдържание
Титулна страница
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XIX
XX
XXI
XXII
XXIII
XXIV
XXV
XXVI
XXVII
XXVIII
XXIX
XXX
XXXI
XXXII
XXXIII
XXXIV
XXXV
XXXVI
XXXVII
XXXVIII
XXXIX
XL
XLI
XLII
СВИДЕТЕЛИ НЯМА ДА ИМА
Книгоиздателска къща труд, 2012
James Hadley Chase
This way for a shroud panther
© Жечка Георгиева, превод, 1984 г.
Книгоиздателска къща “Труд”, 2012 г.
ISBN 978-954-398-239-4
I
Джейни Конрад слизаше забързано по стълбите, когато телефонът рязко иззвъня. Беше си сложила новата вечерна рокля, небесносиня, с голи рамене, без презрамки, а корсажът – целият в сребърни пайети. Изглеждаше прекрасно и го съзнаваше много добре.
Щом чу телефона, тя се закова на място. Оживеният израз на лицето й се смени с отчаяние и яд: промяната беше бърза и окончателна като след превъртане на електрически ключ.
– Пол! Не вдигай! – произнесе тя с тихия си леден глас, с който говореше, когато я беше яд.
Мъжът й – висок, с дълги крайници, мускулест, наближаващ четирийсетте – излезе от гостната. Беше облечен в смокинг и държеше в ръка мека черна шапка. Когато Джейни го бе видяла за пръв път, много й бе заприличал на киноартиста Джеймс Стюарт и тази прилика беше достатъчно основателна причина, за да се омъжи за него.
– Не мога да не се обадя – каза той с мекия си, провлечен говор. – Може да ме търсят по работа.
– Пол! – повиши тон тя, докато той се приближаваше към апарата и вдигаше слушалката.
Пол й се усмихна широко и й махна с ръка да мълчи.
– Ало?
– Пол, ти ли си? Бардин на телефона...
Гласът на лейтенанта прогърмя в ухото на Пол и отекна в напрегнатата тишина на антрето. Щом чу гласа му, Джейни сви юмруци и стисна устни в сурова грозна гримаса.
– Сигурен съм, че би искал да си в течение – продължи Бардин. – В “Мъртва точка” – къщата на Джун Арнът – са извършени няколко убийства. Газим до колене в трупове, единият от които е на Джун. Леле, братко! Какъв шум ще се вдигне! За колко време можеш да пристигнеш?
Конрад направи кисела физиономия и погледна косо към Джейни. Проследи я с очи, докато тя се оттегляше бавно, със скована походка към гостната.
– Веднага идвам – рече той.
– Чудесно! Няма да предприемам нищо, докато не дойдеш. Побързай! Дано успееш, преди вестниците да надушат.
– Тръгвам – отговори Конрад и затвори.
– По дяволите! – тихо произнесе Джейни.
– Много съжалявам, Джейни, но трябва да отида…
– По дяволите и ти, и всичко? – повтори Джейни, без да повиши глас. – Все същото. Щом решим да излезем, и… По дяволите и ти, и твоята полиция!
– Не е хубаво да се говори така. Неприятно е наистина, но какво да се прави. Ще излезем утре вечер – обещавам ти със сигурност!
Джейни се пресегна и помете с опакото на ръката си украшенията, снимките в рамки и часовника от поличката над камината. Те се сгромолясаха на пода.
– Джейни! – втурна се Конрад обратно в хола. – Престани веднага!
– Я се разкарай! – произнесе тя със същия хладен, спокоен глас. Загледа се в отражението му в огледалото – очите й блестяха враждебно. – Върви да си поиграеш на стражари и апаши. Не се тревожи за мен, но и не очаквай да ме завариш тук, като се върнеш. Отсега нататък ще се забавлявам без теб!
– Джейни, убита е Джун Арнът. Трябва да отида. Хайде да направим така – утре вечер ще те заведа в “Амбасадор” и ще наваксаме за днес. Какво ще кажеш?
– Докато в тази къща има телефон, ние няма да излезем никъде – отвърна огорчено Джейни. – Дай ми малко пари, Пол!
Той я изгледа.
– Но, Джейни…
– Искам малко пари – веднага! Ако не ми дадеш, ще заложа нещо и, уверявам те, това нещо няма да е мое!
Конрад сви рамене, извади десетдоларова банкнота от портфейла си и й я подаде.
– Добре, Джейни. Щом така виждаш нещата… Защо не се обадиш на Бет? Поне да не си сама.
Джейни сгъна банкнотата, погледна го и се извърна. Внезапно той се почувства ужасин от безразличието, което прочете в погледа й. Все едно че насреща й стоеше съвсем непознат човек.
– Не се грижи за мен. Гледай си глупавото убийство! Аз ще се оправя сама.
Той понечи да каже нещо, но се въздържа. Когато тя беше в такова настроение, знаеше, че е безполезно да се опитва да й повлияе.
– Да те оставя ли някъде с колата? – тихо попита той.
– По-добре ме остави на мира! – яростно изсъска жена му и отиде до прозореца.
Устата му се сгърчи конвулсивно. Прекоси антрето, отвори вратата и с бързи стъпки се запъти към колата, паркирана до бордюра. Докато сядаше зад волана, усети в областта на гърдите някакво особено стягане, което му пречеше да диша. Не му се искаше да си го признае, но всъщност много добре съзнаваше, че съвместният му живот с Джейни е към своя край. От колко години бяха женени? Той се намръщи и натисна педала. Скоро щяха да станат три. Първата година всичко вървеше добре, но това бе, преди да го направят главен детектив към областния прокурор. Тогава още беше на регламентирано работно време и можеше всяка вечер да води жена си по заведения. Когато го повишиха, тя също беше доволна: заплатата му стана двойно по-голяма и можеха да се преместят от тристайния му апартамент на улица “Уентуърт” в самостоятелна къща в богаташки район. За тях издигането по обществената стълбица беше чувствително. Само хора с петцифрени доходи се допускаха на Хейланд Истейт.