Изведнъж се почувства много уморен. Защо една безработна статистка е ходила у Джун Арнът? Сигурно за пари. Но едва ли са я пуснали по-далеч от къщата на пазача. Вероятността Джун Арнът да я приеме е била минимална. Погледна часовника си. Минаваше полунощ.
– Благодаря – каза и се отлепи от рамката на вратата. – Това исках да разбера.
– Да няма неприятности? – полюбопитства дебелият.
– Поне аз не знам такова нещо – поклати глава Конрад.
Нощният въздух беше хладен и свеж след лепкавите аромати на къщата. Той подкара колата към къщи. Бардин беше убеден, че това е работа на Джордан. “Защо си създавам излишен труд?”, запита се Конрад. Утре ще отиде при прокурора. Поне да знаеше със сигурност, че Морър и Джун са били любовници. В такъв случай имаше вероятност убийството да е било организирано от Морър и дори да го е извършил той.
“Да върви по дяволите Морър!, изруга наум, докато вървеше по пътеката към входната врата на къщата си. Какво съм се захванал за него?”
Пъхна ключа в ключалката и влезе в тъмното антренце. Къщата беше потънала в тишина. Тръгна по коридора към спалнята, отвори вратата и светна лампата. Двете легла бяха празни, имаха някак изоставен вид. Значи Джейни наистина беше излязла и още не се бе върнала. Взе да се съблича. Като тръгна към банята, за да вземе набързо душ, изрече на висок глас:
– Да върви по дяволите и тя!
VI
Прокурорът Чарлс Форест седеше на голямото бюро с цигара между дебелите си пръсти и замислен поглед. Беше нисък и пълен, с месесто сурово лице, проницателни зелени очи, тънки устни и издадена напред квадратна брадичка. Гъстата му бяла коса рядко можеше да се види вчесана, тъй като той имаше навика да я рови с ръце, щом започнеше работа над някой заплетен случай. А по-голямата част от времето му минаваше в разнищване на заплетени случаи.
– Маккан е напълно удовлетворен от версията, че убийството е дело на Джордан – махна Форест с ръка към купчината вестници, хвърлени небрежно на пода. – Всъщност, Пол, той има всички основания. И с топ не можеш да го помръднеш. Прочетох доклада на Бардин – също е твърде убедителен. Не разбирам от какво си недоволен.
Конрад се отпусна още повече в креслото. Бе провесил през страничната облегалка единия си крак и раздразнено го люлееше напред-назад.
– Прекалено е гладко и зализано всичко, сър. Доктор Холмс каза, че според него убийството е извършено от професионалист, и аз съм на същото мнение. Според мен един наркоман трябва да има голям късмет, за да улучи смъртоносно шестима души с шест изстрела, особено когато стреля с калибър 45. Тези пистолети имат силен откат, а той всеки път е улучвал право в целта. Според мен убиецът е бил направо снайперист, а нищо чудно Джордан да не е убивал преди.
– Знам – тихо каза Форест. – И на мен ми направи впечатление майсторската стрелба. Проверих обаче – Джордан е бил много опитен стрелец. Улучвал е карта за игра точно в центъра от двайсет метра разстояние, а това не е шега работа.
Конрад се намръщи.
– Как не се сетих да направя тази справка! – ядоса се той на себе си. – Е, добре, значи е ясно. Но има още нещо: той се е бръснел с електрическа самобръсначка. Като го види само човек, ще му стане ясно, че години не е докосвал бръснач до кожата си, и все пак е имал у дома си такъв старомоден инструмент. Не ви ли се струва малко странно?
– Не особено. Виж, ако знаехме със сигурност, че не е имал такъв бръснач, щеше да е друго нещо. Но не е така. Колко хора си режат мазолите с такива бръсначи…
– И Бардин ми каза същото, но аз попитах доктор Холмс. Джордан не е имал мазоли. И още нещо: по дрехите му нямаше кръв.
Форест кимна:
– Продължавай. Какво си намислил?
– Бардин каза, че е чул слухове за любовна връзка между Джун Арнът и Джак Морър – тихо произнесе Конрад. – Ами ако е научил, че тя му изневерява с Джордан? Доколкото го познавам, Морър не би се поколебал да отиде в къщата й, да й разпори корема и да отсече главата й, за да не му прави в бъдеще такива номера – той се наклони напред с напрегнат поглед. – Още щом видях каква е картината, веднага си помислих дали не е отмъщение на някоя банда. С това бих си обяснил професионализма и безжалостното избиване на всякакви евентуални свидетели. А Морър има достатъчно въображение да остави улики, които да отклонят разследването от него и да го насочат към Джордан.
Форест гледаше втренчено попивателната, свъсил вежди.
– Имаме ли сигурни сведения, че е била любовница на Морър? – попита след продължително мълчание.
– Не, но ако се разровим, както трябва, сигурно ще открием нещо.
– Ако успеем да докажем без всякакво съмнение, че му е била любовница, тогава ще допусна, че си попаднал на някаква следа, Пол – Форест се пресегна и загаси цигарата си в пепелника. После вдигна глава и впи изпитателните си зелени очи в лицето на Конрад. – Излишно е да ти напомням, че единствената причина, поради която приех този пост, бе решимостта ми да пипна Морър. Знам и твоето отношение – то не се различава от моето. Но до този момент не сме постигнали абсолютно нищо! Той нито веднъж не стъпи накриво, не ни даде никакъв коз, за който да се захванем и да го използваме срещу него. Вярно, че през последните две години спипахме четирима от най-добрите му хора, и това е голямо постижение, като се има предвид какъв отпор трябваше да преодолеем. Но въпреки че сме постоянно по петите му, откакто постъпих на тази работа до сега, никак не сме напреднали по отношение на Морър – той се наклони напред и взе да размахва пръст към Конрад. – Не съм аз човекът, който ще седне да те разубеждава срещу всякакви догадки, най-незначителни улики или каквото и да било, стига това да ми даде възможност, колкото и слаба да е, да се докопам до Морър. Добре! Значи си на мнение, че зад цялата тази работа може да се крие той. Да, възможно е. Не казвам, че е така, но е твърде възможно, а на мен това ми стига. Затова започвай да опипваш почвата, но внимавай никой да не разбере какво правиш. Единственият начин да хванем Морър натясно е да го изненадаме, а имай предвид, че според мен да изненадаш Морър, е все едно да се надяваш на истинско чудо. Той има уши навсякъде. Знае за всеки наш ход още преди да сме го направили. И все пак започни да се ровиш. Не ми пука дали ще трошим напразно обществени пари. Ако не залагаме на предчувствията си, доникъде няма да стигнем. Никакви писмени доклади! Всичко да остане между твоите хора и мен. Ще намесваш полицията само ако е крайно наложително. Твърдо съм убеден, че Морър има човек в дирекцията на полицията, който му донася всичко.