Победоносна усмивка огря лицето на Конрад. Бе се надявал, че Форест ще реагира именно по този начин, но като знаеше колко работа имаше прокуратурата, не вярваше да получи разрешение да продължи разследването въз основа на нищожните догадки, които можеше да предложи.
– Много добре, сър. Ще започна веднага. Ван Рош и госпожица Филдинг са сигурни хора. Ще имам нужда от тях, но иначе няма да намесвам никой друг. Ще се опитам да изровя някакви клюки за Джун Арнът. Ако наистина разбера, че е имала нещо с Морър, тогава ще имаме откъде да започнем.
– Оставям цялата работа на теб, Пол. Но щом откриеш нещо, веднага ми извести – той хвърли поглед към часовника си. – След десет минути трябва да съм в съда. Гледай това разследване да не ти отнема много време, защото и без това сме претоварени с работа. И все пак преди всичко Морър, ясно ли е?
– Да, сър! – отвърна очарован Конрад и стана.
– Има още една дреболия – вдигна поглед Форест. – Не че ми влиза в работата, но ще я спомена, защото ми харесваш и бъдещето ти ме интересува. Ако смяташ, че нямам право да говоря за това, кажи ми и ще млъкна, но понякога има полза да се каже нещо навреме.
– Разбира се – озадачи се Конрад. – Какво има, сър?
– Още нищо няма – погледна Форест надолу към димящата си цигара, после пак вдигна очи. – Добре ли се грижиш за хубавата си жена, Пол?
Лицето на Конрад се изопна. Не очакваше това и усети, че бузите му пламват.
– Не ви разбирам, сър.
– Казаха ми, че са я видели снощи сама в клуб “Парадайз” – бавно произнесе Форест. – При това не съвсем трезва. Излишно е да ти казвам, че заведението е собственост на Морър и че много хора, включително Морър и бандата му, знаят много добре, че тя е жена на моя главен детектив – той стана и заобиколи бюрото си. – Това е, Пол. Не знаех дали ти е известно, но ако не си знаел нищо, време беше някой да ти каже. Погрижи се за това, моля те. Вреди на службата, а и на жена ти също – внезапно се усмихна широко и суровото му лице поомекна. Сетне сложи ръка на рамото на Конрад. – Хайде, хайде! Имаш вид, сякаш е настъпил краят на света. Нищо подобно. Млади хубави жени като твоята често искат да си поживеят. Няма да се учудя, ако животът, който води, й се струва твърде скучен, особено когато те викат спешно на работа. Но все пак поговори с нея, тя ще те послуша – и той потупа по-младия мъж по рамото, взе чантата си и се запъти към вратата. – Аз тръгвам. В най-скоро време очаквам да чуя от теб нещо ново за Морър.
– Добре, сър – отвърна сковано Конрад.
VII
Екипът на Конрад се състоеше от секретарката му Мадж Филдинг и оперативния му работник Ван Рош. И двамата сякаш нямаха никакви странични интереси извън работата и когато се върна, Пол ги завари да изгарят от нетърпение.