И кой бе услужливият приятел, който е докладвал на Форест? Лицето на Конрад се изопна. Не била трезва, меко казано. Много е приятно да чуеш такова нещо за жена си, няма що. При това от шефа си. “Поговори с нея, бе го посъветвал Форест. Тя ще те послуша.” Не беше убеден, че Джейни щеше да оправдае подобно мнение. Послушанието не беше присъщо на жена му и Конрад ни най-малко не се залъгваше, че е в състояние да я убеди да направи нещо, което не е по вкуса й.
Когато отвори вратата на всекидневната, я завари да седи в едно кресло и да разлиства някакво списание. Лицето й беше студено и намусено и той веднага усети колко е напрегната.
Въпреки че се будеше от най-малкия шум, през нощта не бе чул кога се е прибрала, а когато стана сутринта, тя не помръдна, макар да беше сигурен, че е будна.
Реши направо да пристъпи към въпроса. Тъй и тъй щяха да се скарат – скандалът беше неизбежен. Приближи се до празната камина и седна във фотьойла точно срещу нея.
– Джейни – започна той.
– Какво искаш? – отвърна тя хладно. Дори не вдигна поглед.
– Снощи си била в клуб “Парадайз”.
Джейни видимо настръхна. Но мигом се овладя и го погледна с открита враждебност.
– Е, и какво от това? Имаш късмет, че не отидох в “Амбасадор”. “Парадайз” е по-евтин.
– Не в това въпросът. Много добре ти е известно, че клубът е собственост на Морър. Защо си ходила там, Джейни?
– Виж какво, Пол! Много неща съм търпяла от теб, но няма да допусна да ми четеш морал! – яростно изсъска тя. – Извъди се най-моралният! Прибира се по нощите и се измъква от къщи по всяко време! Не се оплаквам. Но не си въобразявай, че не знам какво става в службата ти. Онази Филдинг може да е грозна, но и на слепия е ясно, че си мисли само за онази работа, и не се съмнявам, че ти позволява да правиш с нея каквото си поискаш!
– Слушай! – сряза Конрад. – Няма да ти позволя отново да дрънкаш врели-некипели. Първия път се хванах на въдицата, но този път няма да мине. Опитваш се да отклониш въпроса. Защо си ходила в клуб “Парадайз”?
– Това си е моя работа! – пламна Джейни – И няма да ти разреша да ме разпитваш!
– Не бива да ходиш там! – ядоса се Конрад. – Знаеш не по-зле от мен, че там е щабът на Морър. Правиш отдела ми за смях на кокошките, толкова ли не виждаш!
Джейни се изсмя, но лицето й бързо придоби предишното ожесточено изражение.
– Ако си въобразяваш, че давам пукната пара за глупавия ти отдел, много се заблуждаваш! Ако искам, ще ходя в клуба, и толкоз!
– Форест ми каза, че си била там. Някой услужлив приятел му е докладвал това, а също и че си била пияна. Колко време мислиш, че ще остана на този пост, ако се държиш по този начин?
Джейни внезапно пребледня и очите й замятаха мълнии.
– Значи мръсната ти гадна полиция е започнала да ме шпионира, така ли? – изкрещя тя. – Можех да го очаквам! Да кажеш на самодоволния си шеф морализатор да си гледа работата! Нито той, нито ти, нито който и да е друг ще ми каже какво да правя! И ако това не ти се харесва, върви по дяволите!
Тя се обърна и излезе от стаята, като тресна вратата след себе си.
VIII
Когато часовникът на кметството отмерваше девет часа, Конрад крачеше по коридора към кабинета си. Отвори вратата, влезе, окачи шапката си на закачалката, без да спре, и отиде право при бюрото си.
Мадж и Ван Рош вече седяха зад техните. Мадж пишеше нещо на машината, Ван драскаше в бележника си с цигара в уста и присвити очи, за да избегне спиралите дим.
– Имаш посетител, Пол – каза той, остави бележника и посочи с пръст малката чакалня, която използваха за разговори с външни лица. – И изобщо няма да се сетиш кой е.
Конрад остави чантата си на бюрото и посегна да вземе цигара от кутията, която стоеше до телефона.
– Никак не ми е до посетители тази сутрин. Кой е?
– Фло Пресър.
Конрад му хвърли проницателен поглед, а веждите му се вдигнаха нагоре.
– Да не ме будалкаш?
Ван се ухили.
– Виж сам. Впрочем достатъчно е да долепиш нос до ключалката. Според мен се е къпала в “Снощна целувка” или нещо такова. От нея направо се носи на талази.
– Фло Пресър? По това време? Какво иска?
– Загубила си била гаджето. Иска да го откриеш.
– Защо не й каза, че съм зает, дявол да те вземе! Отърви ме от нея, Ван. Толкова неща ме чакат, че ми е само до нея. Кажи й да се обърне към полицията.
– А знаеш ли кой е гаджето й? – попита Ван и лицето му внезапно стана сериозно.