– Не знам за кого работи. Не ми е казвал.
– Тия не ми минават. За Морър работи, нали?
Тя се обърна рязко и го погледна – лицето й бе напрегнато.
– Казах ви, че не знам! Не ми играйте полицейски номера, господин Конрад. Винаги съм ви имала за приятел.
Той сви рамене.
– Добре, Фло. Ще се опитам да разбера нещо. Нищо не ти обещавам, но ще видя какво мога да направя. Къде да те намеря?
Лицето й светна:
– Тъй си и знаех, господин Конрад! Казах си, че…
– Къде да те намеря? – нетърпеливо я прекъсна той.
– На Сто четирийсет и четвърта улица номер двайсет и три. Защо не наминете някоя вечер, господин Конрад? Честна дума, добре ще се погрижа за вас, и няма да ви взема нито цент.
Конрад се засмя.
– Така не се говори с почтени женени мъже, Фло – каза той, докато я избутваше леко към вратата. – Но все пак ти благодаря за предложението.
– За пръв път чувам, че женените мъже били почтени – не му остана длъжна тя. – А аз съм спец по тези въпроси – задържа се леко на прага на вратата, от която се излизаше направо в коридора. – Нали ще ме уведомите веднага щом научите нещо, господин Конрад?
– Разбира се. В най-скоро време ще ти звънна. Довиждане, Фло – и той затвори след нея.
– Как беше в газовата камера? – попита Ван, когато Конрад се върна в кабинета.
– Да, бива си го парфюмът й – в погледа на Пол светеше дръзко пламъче. – Мадж, имаме ли досие за Парети?
– Да – Мадж стана и отиде при папките. Намери досието и му го подаде.
– Благодаря – Конрад го отвори и се настани удобно да прочете оскъдното му съдържание. Ван Рош го наблюдаваше с жив интерес. – Няма кой знае какво – обади се той след няколко минути. – Има само две присъди, и двете за дреболии, а ако щете вярвайте, бил е арестуван двайсет и седем пъти! Чуйте: седем задържания за убийство, дванайсет за обири, четири за притежаване на наркотици, едно за злосторничество, едно за дружене с добре известни престъпници и едно за престъпление като малолетен. Всеки път се е отървавал без нищо освен първия път, като малолетен, и втория път за дружене с известни престъпници, като и двата пъти са го съдили, преди да постъпи при Морър – той вдигна очи и се загледа във Ван. – Тук има и една интересна забележка: Парети е майстор по стрелба с калибър 45. Това говори ли ви нещо?
Ван сви устни и свирна беззвучно.
– Да не би да се опитваш да го свържеш с убийствата в къщата на Джун Арнът?
– Сам прецени – тихо рече Конрад. – Имал е среща с Фло в седем часа онзиден – вечерта на убийствата. Внезапно я отлага, като казва на Фло, че трябвало да свърши някаква работа за шефа си. Кой е шефът му, знаем много добре. А около седем часа същата вечер са били избити осем души – шестима от тях с калибър 45.
– Не го виждам Парети да отсича главата на Джун – произнесе Ван със съмнение в гласа. – Не е по неговата част.
– Не казвам, че той е убил Джун. Според мен е откарал Морър в къщата и докато шефът му се е занимавал с Джун, той се е погрижил за прислугата.
– Ти не си с всичкия си! Морър да не е луд собственоръчно да убие Джун! Та той има на разположение колкото си иска главорези за тази работа.
– А аз съм убеден, че Морър сам е свършил това – настоя Конрад, наведен напред, опрял лакти на бюрото, с лице в дланите си. – Според мен е научил, че Джун му изневерява, и е пощурял. Взел е Парети със себе си, отишъл е там и е свършил работата – той изгаси цигарата си. – А сега ще ти кажа защо съм толкова убеден. Знаел е на какъв риск се излага. Досега нито веднъж не е стъпил накриво. Не е направил нито едно-единствено нещо, за което да се хванем. Всяко замислено убийство е било извършвано от някой от главорезите му, и то по такъв начин, че следите в никакъв случай не са водили към Морър. Добре, ама този път му е причерняло. Този път е искал лично да си разчисти сметките. Защото работата е била лична – между него и Джун. Взема Парети и отива в къщата на Джун. Там го познават и затова много добре съзнава, че свидетели не бива да има, че никой не трябва да остане жив, за да не може да спомене името му във връзка с Джун, ако го е видял да пристига. Парети се е погрижил за прислугата, докато Морър е отишъл при басейна, изненадал е Джун и й е отрязал главата – Конрад посочи Ван с пръст. – После какво става? Все още има един очевидец на убийството – Парети. Това е типично за Морър – той не би се доверил и на собствената си майка. Така че премахва и Парети и бас ловя, че Фло се досеща. Именно това подозрение я доведе при мен. Толкова е наплашена от Морър, че не смее да спомене и името му, но не е глупава и си е направила сметката, че като ми разкаже историята си, аз сам ще се разровя и ще науча какво всъщност е имала предвид.
Ван и Мадж седяха напрегнати и мълчаливи. Когато Конрад свърши, Ван удари с юмрук по бюрото.