– Точно така! – възбудено заговори той. – Всичко това пасва на Морър и обяснява защо дойде Фло. По този начин тя си отмъщава на Морър, задето е претрепал гаджето й. А ние трябва да го докажем.
– Което никак няма да е лесно – тихо промълви Конрад. – Ето какво ще направим. Първата ти работа, Ван, е да отидеш в квартирата на Парети и да я претършуваш из основи. Все едно че търсиш златни кюлчета. Едва ли ще откриеш нещо, но кой знае, всичко става, затова върви и по-бързичко! – той му надраска адреса, който взе от досието, и му го подхвърли. – Това му е бърлогата. Вземи пистолет и си отваряй очите. На никого не казвай какъв си и какво дириш, освен ако не е абсолютно необходимо. Ако трябва да влезеш с взлом – не се двоуми. Аз тръгвам за “Пасифик Студиос” и ще се опитам да изровя някакви сведения за Джун. Ще се прибера към един часа и ще видим какво сме постигнали.
Ван отвори бюрото си и извади един пистолет калибър 38. Провери пълнителя, подхвърли театрално оръжието във въздуха и го прибра в задния си джоб.
– Искам да отбележиш следното – обърна се той към Мадж. – Изпращат ме да свърша работа, за която мога да стана на решето, докато мозъкът на операцията си избира топличко местенце сред кинозвезди, блясък, дълги бедра и всичко останало. Само отбележи това някъде. Не твърдя, че не е справедливо, но искам да остане в архивите, записано черно на бяло.
– Изчезвай! – сряза го Конрад. Не беше в настроение за шеги. – И искам резултати!
IX
Конрад последва напереното момиче с оранжевата коса през лабиринта от покрити с гумена настилка коридори, покрай безброй врати с имена на режисьори, продуценти и директори на продукции, написани на картончета, които лесно можеха да се сменят.
Рижото момиче бе тъй дълбоко наранено от факта, че трябва да заведе Конрад при толкова нископоставена личност, като Харисън Фидър, че като стигна вратата му в дъното на коридора, не си направи труда да спре, а само махна пренебрежително и каза, без да се обърне:
– Тук е. Влезте направо – после продължи, полюлявайки презрително бедра.
Конрад почука и бутна вратата.
– Влизайте направо! – чу се гласът на Фидър. Беше се отпуснал върху бюрото си с пура в уста и самодоволен израз на слабото си продълговато лице. – Рижата ли ви доведе? Дето си върти бедрата? – попита, докато отваряше едно чекмедже и вадеше половинка уиски и две чашки, които постави върху бележника си. – Скоро я очаква голяма изненада. Утре, като се разчуе новината, ще спре да си върти задника и ще започне да ме уважава.
Конрад придърпа стол и седна.
– Каква новина?
Фидър потри самодоволно ръце и се ухили.
– Леърд ме повиши – ставам главен директор по рекламата, а ако ви кажа каква е заплатата, направо ще се опулите. Не ми беше лесно да го убедя, но тази сутрин най-сетне се съгласи. Утре се местя в един кабинет, който би накарал и президента да позеленее от завист. На първия етаж. Как ви харесва? – Конрад му честити и взе една от чашите. Тържествено отпиха, след което Фидър се отпусна назад и вдигна рунтавите си вежди. – По какъв повод сте при мен? Не че ви припирам, но днес ме чака много работа.
– Опитвам се да изясня някои неща във връзка със смъртта на госпожица Арнът – заобяснява Конрад с привидно безразличие. – Да знаете дали е имала тук близък човек, на когото се е доверявала? Имала ли е гримьор, секретарка или нещо от този род?
Очите на Фидър веднага станаха предпазливи.
– Какво по-точно ви интересува?
– Утре е официалното следствие за причините на смъртта. Трябва ми сигурен свидетел, който да даде показания, че госпожица Арнът и Джордан са били любовници. Помислих си, че няма да ви е приятно лично да се разкарвате...
– И сте абсолютно прав! – Фидър се надвеси напред. – Утре ме чака куп работа. Само това ли ви интересува?
– Да.
Фидър се замисли за момент:
– Най-добре ще е да поговорите с Мовис Пауъл, секретарката на Джун. Тя би трябвало да знае.
– Къде да я намеря?
– Канцеларията й е по-нататък по същия коридор. Ще й звънна да ви чака.
– Чудесно. Още нещо: кой ще ме осведоми за Джордан? Имам предвид същото.
Фидър се намръщи.
– Много подробно пипате. Аз пък мислех, че случаят е от ясен по-ясен.
Конрад се усмихна обезоръжаващо.
– Искаме наистина да е ясен като бял ден. Никога не сме сигурни обаче какви въпроси ще ни зададе следователят, затова гледаме да сме подготвени. Има ли тук някой, който да знае какво е правел Джордан в свободното си време?
Фидър почеса войнствената си брадичка.
– Камбъл, гримьорът му. Той може би знае. Ще го намерите долу да разтребва съблекалнята на Джордан. Всеки ще ви упъти къде е.