– Добре, ще поговоря с Камбъл. И бихте ли казали на госпожица Пауъл, че отивам да я видя?
– Разбира се – пресегна се Фидър за телефона и набра някакъв номер. – Ти ли си, Мовис? Фидър на телефона. При мен е Пол Конрад от прокуратурата. Иска да поговори с теб във връзка с Джун. Кажи му всичко, каквото знаеш – послуша известно време и добави: – Браво, момичето ми. Ето, тръгва – после се обърна към Конрад. – Готово. Тя е на ваше разположение. Последната канцелария по този коридор.
Мовис Пауъл беше висока тъмна жена, която наближаваше четирийсетте. Беше спретнато облечена в черен костюм с бяла копринена блуза със закопчана догоре якичка. Вдигна очи към Конрад и го дари с хладна, неприветлива усмивка.
– Влезте – покани го тя и махна към едно кресло. – С какво мога да ви бъда полезна?
Бюрото й беше отрупано с неотворени писма и лъскави фотографии на Джун Арнът.
Конрад седна.
– Може да имаме нужда от свидетел по време на разследването, госпожице Пауъл. Колкото да поясни някои съмнителни моменти. Вярно ли е, че госпожица Арнът и Джордан са били любовници?
Тя го погледна с уморени очи, в които той прочете досада.
– Не бих могла да се закълна в това – изрече най-сетне с презрителна усмивка. – Госпожица Арнът често ми разказваше за преживелиците си с Джордан с обилни подробности, но може и да е лъгала. Не съм ги виждала заедно в интимна обстановка и затова не бих могла да ви кажа нещо повече.
– Това се разбира от само себе си, но все пак от разговорите с нея останахте ли с впечатлението, че са били любовници?
– Меко казано, да.
– Имала ли е други любовници освен господин Джордан? – небрежно подметна той и прочете в погледа й, че тя вече е нащрек.
– Необходимо ли е на следствието да се погубва каквото е останало от доброто име на госпожица Арнът? – попита тя с леден глас.
– Не, разбира се, но въпросът е важен и бих искал да получа отговор.
– Да, тя имаше и други любовници. Джун Арнът живееше според свои собствени морални норми.
– Бихте ли ми споменали някакви имена? Това ще остане само между нас двамата.
Тя настръхна и предпазливият израз на очите й се смени с гняв.
– Не желая да бъда замесена в кампаниите на прокуратурата срещу нечие добро име! – рязко отсече госпожица Пауъл. – Това ли е всичко, което желаехте да научите, господин Конрад? В такъв случай моля да ме извините. Имам много работа.
– Не става дума за кампания срещу нечие добро име – тихо промълви Конрад. – Аз разследвам убийство, госпожице Пауъл. Не сме напълно убедени, че е била убита от Джордан.
Тя остана неподвижна, загледана в него.
– В такъв случай не съм разбрала написаното във вестниците...
– Казах, че не сме напълно убедени – търпеливо поясни Конрад. – Логично погледнато, няма съмнение, че Джордан е убиецът, но ние сме свикнали да не приемаме очевидното. Вярно ли е, че госпожица Арнът и Морър са били любовници?
Тя пак настръхна и стисна устни.
– Не знам – произнесе категорично, с безжизнен и студен глас. Конрад разбра, че ако настоява, само ще си изгуби времето.
– Е, добре – щом не знаете, значи не знаете – сви рамене той. – Но ви давам честната си дума, че всичко ще си остане между нас двамата. Няма да ви караме да свидетелствате.
– Не знам – сковано повтори тя.
Той я погледна, тя също го изгледа и Конрад разбра, че на този въпрос няма да получи друг отговор.
– А познавате ли Франсис Коулман, госпожице Пауъл? Доколкото разбрах, тя е безработна статистка.
Прочете изненада в погледа й.
– Познавам я. Игра незначителна роля в последния филм на госпожица Арнът.
– А случайно да ви е известно защо е посетила госпожица Арнът в нощта на убийството?
– За пръв път чувам, че е посещавала госпожица Арнът.
– Името й беше вписано в книгата за гости.
Госпожица Пауъл имаше озадачен вид.
– Нямаше назначена среща. Изглежда, е минала на късмет – ако я приеме, приеме.
– Какви са били шансовете й да се види с госпожица Арнът?
Тя сви елегантните си рамене.
– Зависело е от настроението й, но бих казала, че на практика такива шансове не са съществували. Госпожица Арнът мразеше да я безпокоят непознати. Не ми е известно да е приемала някого, без да му е назначавала среща.
– Това, разбира се, не се е отнасяло за Джордан?
Мовис Пауъл поклати глава.
– Не, естествено. Той имаше свободен достъп до къщата.
– Това отнасяше ли се и за Джак Морър?
Тя го изгледа със стиснати устни.
– Вече ви казах, че не знам нищо за господин Морър.
– Но сте чували за него, нали?
– Че кой не е? – сви рамене тя. – Ако това е всичко, господин Конрад…