– Но показанието на Камбъл няма да важи пред съда, нали, Пол? Ще ти трябва потвърждение.
– Тъкмо за него съм тръгнал – гласът на Конрад стана твърд. – Ще доведа Фло Пресър в кабинета и ще я накарам да проговори. Много добре знае, че Парети е работил за Морър, и ще ми даде показания, дяволите да я вземат, дори ако се наложи да ги изтръгна от нея с плесници. Отивам при нея. Искам да се обадиш на прокурора и да му кажеш, че разполагаме с достатъчно доказателства, за да започнем разследването. Ще трябва да намесим и полицията – сами няма да се справим. Попитай го дали ще може да свика днес следобед – или когато може – съвещание, за да го запозная с уликите. Трябва да присъства и Маккан. Разбери дали прокурорът може да насрочи съвещанието, и след това се обади на Маккан да дойде и той. По телефона не му съобщавай подробности. Не бива да изтекат никакви сведения, преди да сме готови да притиснем Морър. Ясно ли е?
– Ще имам грижата.
– Добре. Ще се видим в два и половина – каза Конрад и затвори.
Спря при павилиона за закуски колкото да изгълта сандвич с шунка и едно кафе, после хукна към колата си.
Сто четирийсет и четвърта улица беше пряка на богаташкия булевард “Лорънс” – главната търговска улица на Пасифик Сити. Апартамент номер три на дом номер двайсет и три се намираше на последния етаж над една цветарница и две празни кантори. Конрад остави колата си пред цветарския магазин, влезе през страничния вход и се изкачи по стръмните стъпала. Долу на площадката имаше табло за визитните картички на наемателите, но то беше празно, с изключение на една-единствена: “Госпожица Флорънс Пресър, IV етаж”. Нямаше асансьор и Конрад започна дългото си изкачване. На площадката на третия етаж, тъкмо когато понечи да продължи за четвъртия, внезапно чу безумен писък отгоре. Разпозна гласа на Фло, която изкрещя:
– Не! Не ме докосвай! Махай се!
Последва още един смразяващ кръвта писък, който обаче секна по средата. Конрад се стрелна нагоре по стълбите, проклинайки се, че не бе взел със себе си пистолет. На горната площадка една от входните врати беше открехната. Почти бе преполовил разстоянието до нея, когато тя рязко се разтвори и от там изскочи едър набит мъж. Мургавото му жестоко лице под нахлупената ниско над очите шапка се изопна, когато зърна Конрад, и дясната му ръка се плъзна под сакото. Конрад се хвърли бързо напред. Заби дясното си рамо в бедрата на едрия мъж и двамата се строполиха на пода. Едрият бе успял да измъкне пистолета си и замахна силно с него към лицето му. Конрад го видя и успя да се предпази, като навреме повдигна рамото си. От удара мускулът му чак изтръпна и той се намръщи от болка. Успя да хване китката на нападателя с лявата ръка, а с дясната го фрасна през лицето. С кокалчетата на пръстите си уцели мъжа в зъбите, усети ги как поддават, и здравенякът изпсува. Конрад започна да удря ръката му в стената, опитвайки се да го накара да изпусне пистолета. Едрият го фрасна отстрани по главата и пред очите му заплуваха ярки светлини. Докато Конрад посягаше пак към противника си, той се изтръгна и го ритна в гърдите. Успя да се изправи на крака и вдигна пистолета. Конрад се метна напред, хвана го за глезените и го дръпна с все сила. Нападателят се прекатури назад, пистолетът изгърмя и прозорците зазвъняха. Мазилката от пробития таван се посипа отгоре им.
Конрад почти се беше изправил, когато здравенякът вече ставаше от пода. Пистолетът отново гръмна. Куршумът го опари по бузата и мина покрай ухото му. Конрад вложи цялата си тежест в силно дясно кроше, което улучи челюстта на противника му със съкрушителна сила. Оня изръмжа, изцъкли очи и изпусна пистолета. Олюля се на най-горното стъпало, като се опитваше да запази равновесие. Конрад скочи и заби левия си юмрук в стомаха му. Едрият се наведе напред, поемайки бързо въздух, после се изправи и се затъркаля надолу по стълбите. Приземи се на тила си с такъв трясък, че разтърси зданието.
Конрад погледа известно време прострения с разперени ръце и крака на по-долната площадка мъж. Не си направи труда да слезе. Човек с такова тегло не би могъл да падне така, без да си счупи врата.
Когато влизаше в апартамента на Фло, откъм улицата долетя вой на полицейска сирена. В дългата и тясна стая, крещящо обзаведена като всекидневна, напреко на дивана лежеше Фло. Бе само по черни найлонови чорапи, закрепени на чифт розови, украсени с розички жартиери. Отстрани във врата й бе забучен със страшна сила остър стоманен шиш за разбиване на лед. Не беше нужно да я докосва, за да се убеди, че вече е покойник. Работата беше свършена много вещо – дело на професионалист. Острието на шиша бе пронизало гръбначния й стълб.