Но задоволството на Джейни взе да намалява, когато си даде сметка, че той трябва да бъде денонощно на разположение.
– За Бога – казваше тя, – човек може да си помисли, че си някакъв прост полицай, а не главен детектив!
– Но аз съм си всъщност полицай – обясняваше й той търпеливо. – Специален полицай, прикрепен към прокуратурата, и в случай на някакво много важно дело съм длъжен да представям прокурора.
Последваха караници, на които Пол първоначално не обърна голямо внимание – отдаваше ги на естественото й разочарование, когато някое внезапно спешно обаждане им проваляше плановете за вечерта. Мога да я разбера, казваше си той, но все пак му се искаше да е по-разумна. Е, вярно – като че спешните обаждания все се случваха, когато се канеха да излязат, но какво да се прави – това бе нещо, с което и двамата трябваше да се примирят. Само че Джейни не желаеше да се примири. Караниците прераснаха в скандали, скандалите – в страхотни сцени и на него взе да му писва от това.
Ала тази вечер тя за пръв път му поиска пари, за да излезе сама. Това бе нещо ново и Конрад се обезпокои повече, отколкото от досегашните сцени и скандали. Джейни беше прекалено хубава, за да ходи сама по заведения. Конрад много добре съзнаваше, че тя крие у себе си предизвикателна безразсъдност. От случайни думи, изтървани по невнимание, си бе направил извода, че преди да се оженят, жена му е водила доста бурен живот. Но си беше казал, че не го засяга какво е правила в миналото. Само че сега си спомни някои от разказите й за буйните веселби, спомни си имената на някои бивши нейни приятели, с които обичаше да го дразни, щом се ядосаше, и се попита с тревога дали не бе решила да се върне отново към предишния си начин на живот. Беше едва двайсет и четири годишна и сексът значеше за нея много повече, отколкото за него, а това го учудваше, тъй като апетитът му беше съвсем нормален. А и хубостта й… Със сините си като незабравки очи, копринена руса коса, безупречна кожа и сладко, леко вирнато носле Джейни представляваше твърде голямо изкушение за всеки мъж.
– По дяволите! – измърмори той задъхано, повтаряйки, без да иска, нейните думи.
Натисна газта, смени скоростта и се отдели рязко от бордюра.
II
Всички анкети от последните три години неизменно поставяха Джун Арнът на първо място по популярност сред киноактрисите. Говореше се, че е най-богатата жена в Холивуд. Беше си построила разкошна къща до самия нос на източния бряг на залива Тамани, на няколко километра от Пасифик Сити и на шестнайсет километра от Холивуд. Къщата беше показно произведение на лукса и на крещящата суета и самата Джун Арнът, която не бе лишена от чувство за хумор, я бе нарекла “Мъртва точка”.
Конрад спря колата пред покритата с пълзящи растения къщичка на пазача, където всички посетители трябваше да се обаждат, преди да продължат по дългата километър и половина алея към самата къща, и в същия миг от тъмнината изплува обемистата фигура на лейтенант Сам Бардин от отдела за углавни престъпления.
– Я, гледай! – възкликна той, щом съзря Конрад. – Не е било необходимо да се издокарваш така заради мен. Това ли те забави толкова?
Конрад се усмихна.
– Тъкмо излизахме с жената, когато ти се обади. Да знаеш, че ми развали семейното спокойствие най-малко за няколко седмици. Маккан появи ли се?
– Уви, капитанът е в Сан Франциско. Ще се върне чак утре. Страхотна история, Пол. Радвам се, че дойде. Ще имаме нужда от много помощ, за да се оправим.
– Тогава да започваме. Предлагам първо да ми разкажеш всичко, каквото знаеш, а след това да огледаме мястото.
Бардин избърса широкото си румено лице с носната си кърпа и бутна шапката на тила си. Беше висок едър мъж, десетина години по-възрастен от Конрад, тоест четирийсет и пет годишен.
– В осем и половина се обади Харисън Фидър, който отговаря за рекламата на госпожица Арнът. Имал делова среща с нея тази вечер. Като пристигнал, намерил портата разтворена, което било странно, тъй като винаги я държали заключена. Влязъл в къщичката на пазача и видял, че е прострелян в главата. Обадил се по телефона в къщата, но никой не вдигнал. Изглежда, се е подплашил. Във всеки случай твърди, че го било страх да отиде да провери какво става там, и затова ни се обадил.