Головиц, един от най-способните адвокати по крайбрежието, приличаше по телосложение на Морър, само че беше по-пълен, по-възрастен и почти оплешивял. Беше се отказал от доходната си адвокатска практика, за да се занимава с деловите и юридическите проблеми на Морър, и така добре се бе справил със задачата си, че сега беше втори след шефа.
– Радвам се да ви видя, капитане – Морър поздрави Маккан и пристъпи да се ръкува с него. – Имате ли нужда от нещо? Да ви предложа ли пура?
– Да, благодаря – отвърна Маккан, който никога нищо не отказваше. Сигъл му протегна отворена кутия с пури и той си избра една дебела, която приличаше на торпедо, помириса я и кимна одобрително. Отхапа крайчето, запали я от кибритената клечка, предложена му от Сигъл, издуха дима към тавана и отново кимна. – Чудесна пура, господин Морър.
– Да. Специална поръчка са, само за мен – Морър погледна към Сигъл. – Да се изпратят хиляда бройки в дома на капитана, Луис.
– Е, не, не мога да приема такъв подарък – рече Маккан и тънките му устни се разтегнаха в доволна усмивка. – Все пак много мило от ваша страна.
– Няма за какво – отвърна Морър, приближи се до едно кресло и седна. – Настоявам. Ако не ги искате, подарете ги на някого.
Головиц наблюдаваше изкуствената размяна на любезности с нарастващо нетърпение. Прие предложеното от Сигъл уиски със сода и седна близо до Морър.
– Е, какво се е случило? – рязко попита той.
Маккан го погледна. Мразеше Головиц. Не че се боеше от него, но знаеше, че е опасен. Не по начина, по който беше опасен Морър, но владееше всички адвокатски номера и беше прекалено близък с политическите кръгове. Полицаят се наклони напред и размаха пурата си по посока на Головиц.
– Ще ви предам фактите, а вие сами ще решите какво се е случило – произнесе той с характерния си лаещ глас. – Преди три вечери е била убита Джун Арнът заедно с шестимата й прислужници. Главата й е била отрязана, а коремът – разпран. В градината й са намерили пищов с инициалите на Ралф Джордан. Бардин и Конрад са отишли у Джордан и са го намерили във ваната му с прерязано гърло и бръснач в ръката. Пистолетът, с който са били извършени убийствата, е лежал на пода в тоалетната му стая.
– Няма защо да ни разказвате всичко това – прекъсна го нетърпеливо Головиц. – Чели сме вестниците. Какво общо имаме ние с тази история? Джордан я е убил, после се е самоубил. Всичко е ясно като бял ден, нали?
Маккан оголи зъби в усмивка:
– Да, картината изглеждаше достатъчно ясна. Бардин остана удовлетворен от нея, аз също. Но не и Конрад – малките му зачервени очи се впериха в Морър, който пушеше пурата си, седейки спокойно, с безизразно мургаво лице, заковал в килима с търпеливо безразличие студените си гангстерски очи.
– Какво ни интересува неговото мнение? – продължи да пита раздразненият Головиц. – Засяга ли ни по някакъв начин?
– Мисля, че да – отвърна Маккан. – Конрад го бива да размътва водата. А е и умен – не се заблуждавайте в това отношение, и си е втълпил едно-единствено нещо – да ви създаде неприятности, господин Морър.
Морър вдигна очи. Дебелите му, почти негроидни устни се изкривиха в усмивка:
– Разбира се, че е умен. Само че в този град има достатъчно място и за двама ни.
– А може да се окаже, че не е така – зловещо произнесе Маккан. – Според него Джордан е бил убит.
Усмивката на Морър стана по-широка:
– И, разбира се, е убеден, че зад убийството се крия аз. Той ме държи отговорен за всяка премазана котка тук. И какво от това? Случват се такива работи.
Маккан дръпна дълбоко от пурата. Погледът му се прехвърли от Морър върху Головиц, който го следеше с напрегнато изражение в тъмните си очи.
– Случаят е по-различен. До него е стигнал слухът, че вие с госпожица Арнът сте били повече от близки приятели – Маккан отново го погледна. – Ето каква е версията му: Открили сте по някакъв начин, че госпожица Арнът и Джордан са любовници, отишли сте в къщата й заедно с Парети и сте я убили, докато Парети е очиствал прислугата. После Парети е прескочил до апартамента на Джордан, прерязал му е гърлото, пъхнал е бръснача в ръката му, подхвърлил е оръжието на убийството, извел е колата му от гаража и я е блъснал във вратата като доказателство, че Джордан е бил под влиянието на наркотици. След това Парети е дошъл да ви докладва и вие сте го очистили, за да му запушите устата.