– Не ми се ще да използваме човек с белег по рождение – рече Морър. – Много бие на очи.
– Нямам друг, който да може да се вмъкне в апартамента. Обстановката не ми е известна. Ако разполагах поне с малко време да проуча мястото, нямаше да го използвам. Веднага след това ще го измъкна от града. Последствия няма да има.
– И по-добре да няма – мрачно заяви Морър.
На вратата се почука и в стаята влезе Дъч Файнър, който се грижеше за заведението, когато Сигъл беше зает с друга работа. Беше едър червендалест мъж с руса коса и жестоки леденосиви очи.
– Какво има? – нетърпеливо попита Морър.
– Току-що пристигна една жена, господин Морър. Реших, че трябва да ви известя. Май че е жената на Конрад. Може и да греша. Беше тук и по-миналата вечер и лицето й ми се стори познато. Сега съм почти сигурен, че е именно тя.
– Искаш да кажеш, жената на Пол Конрад? – учудено го попита Сигъл.
– Точно така – отговори Файнър, доволен от предизвиканата от него сензация.
– Нали не е с Конрад?
– Сама е.
– Провери, Луис! – остро нареди Морър и стана.
Сигъл мина покрай Файнър и забърза по коридора към ресторанта. Върна се след минута-две с възбудено лице.
– Наистина е жената на Конрад! Седнала е сама на бара.
Морър махна на Файнър да си върви. Щом излезе, погледна Головиц:
– Какво ли се крие зад това? Не вярвам да я е изпратил тук да слухти.
Головиц поклати глава:
– И аз не вярвам.
– Иди да поговориш с нея, Луис – рече Морър. – Дръж се много внимателно. Не й давай да разбере, че знаеш коя е. Виж дали сама ще ти каже. Опитай се да изкопчиш за какво е дошла – Сигъл кимна и излезе. – Знаеш ли нещо за нея? – продължи да пита Морър, щом Головиц се отпусна отново в креслото.
– Почти нищо. Бива си я на външен вид. Мисля, че преди да се ожени, е била певица, но не особено добра и затова зле платена. Познат ти е този тип. Ожениха се преди близо три години.
– Какво ли прави тук, дявол да я вземе! – замислено попита Морър, като подръпваше долната си устна.
Головиц сви рамене. Джейни Конрад не го интересуваше. След час-два, мислеше си той, Морър ще бъде на яхтата си, а той ще поеме юздите на царството му – нещо, което му се бе струвало само твърде далечна вероятност през последните три години. А ето че сега трябваше само да протегне ръка. Той щеше да стане силната и властна фигура в организацията. Вече няма да убеждава и дори да моли да следват съветите му. Ще решава какво да се прави, и то незабавно ще бъде изпълнявано.
От превземането на властта от Морър мислите му се прехвърлиха върху нещо друго, на което беше гледал със завистливи очи и незадоволена страст, откакто я бе видял за пръв път: жената на Морър, Долорес.
На Головиц му секваше дъхът само като си помислеше за тази висока, червенокоса и зеленоока жена. За него никога не бе имало по-желана и по-интригуваща жена, а ето че Морър сякаш бе забравил за съществуването й. Как можеше да се забърква в истории с тази Арнът, докато Долорес бе негова? Как бе възможно!?!
– За какво се замисли, Ейб? – рязко попита Морър, впил очи в Головиц.
Головиц осъзна, че е мислил почти на глас, а това бе крайно опасно.
– За какво ли не – намръщи се той. – Да не смяташ, че съм във възторг от цялата тази работа? Ще поемеш с яхтата, а аз ще остана да оправям бакиите. Има за какво да мисля…
Морър кимна.
– Няма да отсъствам дълго – увери го той. – Ти само удържай фронта, докато се върна. Няма за какво да се тревожиш.
Головиц си помисли, че ако някой трябваше да се тревожи, то това бе Морър, но не каза нищо.
XIII
Джейни Конрад огледа притеснено препълнения бар. Беше успяла да се промъкне покрай портиера с уверението, че чака приятели. В клуб “Парадайз” не обичаха сами жени. Заведението си имаше собствен контингент от така наречени домакини и външната конкуренция никак не беше желателна. Миналия път, когато беше тук, почти веднага бе започнал да я ухажва дебел възрастен мъж, който цяла вечер я черпи на бара и й разказва стари вицове. Джейни го намери непоносимо скучен, но сега трескаво се надяваше отново да го види. От него обаче нямаше и следа.
Всъщност тази вечер в клуба нямаше нито един свободен мъж и Джейни започна да се чувства неудобно. Разбра, че не може да остане на ъгловата масичка още дълго. Барманът вече й мяташе погледи, а две от “домакините” – ярко гримирани момичета с нагъл вид – я оглеждаха с неприкрита враждебност.
Тя смутено изпразни чашата си. Какво разочарование, ако ще трябва да си тръгне! След като цяла вечер се бе гримирала и издокарвала, за да изглежда в най-добрата си форма, а след това бе платила за такси, за да дойде в клуба. А не смееше да отиде никъде другаде. Тук поне нямаше да види никого от старомодните приятели на Пол.