И точно когато се бе примирила, че ще трябва да си тръгне, към нея се запъти висок мъж със смокинг и само като го видя, сърцето й лудо заби. Слабото му хубаво лице и тънкият белег, който се спускаше от лявото око до ноздрата, развълнуваха всичките й сетива. Той спря до масата й и се усмихна широко и дружелюбно. Тя също му се усмихна, малко притеснена, но не се опита да прикрие надеждата и интереса си.
– Не ми казвайте, че не е дошъл на срещата – започна Сигъл, като се надвеси над нея. Тя усети, че той се опитва да надникне в деколтето й, и се отдръпна назад, леко разтревожена, но и възбудена. – Наблюдавам ви от известно време. Отдавна сте тук.
– Да – погледна тя часовника си. – Закъснява, но ще дойде. Той… той вечно закъснява.
– Времето и жените никога не бива да чакат мъжете – заяви с още по-широка усмивка Сигъл. – А може ли да заема мястото му?
Тя се престори, че се колебае.
– Ами… не знам. Аз… ние не се познаваме, нали?
Той издърпа един стол и седна.
– Лесно ще уредим това. Аз съм Луис Сигъл. А вие?
– Джейни… Конрад – рече Джейни, спомняйки си думите на Пол, че лесно могат да я познаят. Това я накара да се откаже в последния миг от бащиното си име.
– Ето, готово! – заяви Сигъл. – Сега вече се познаваме. Видяхте ли колко е просто? Хайде да пийнем по нещо.
Тя видя как той щракна с пръсти на бармана и с каква скорост им бе взета поръчката. Забеляза също, че и самите чаши се появиха с чудна бързина, а мартинито, поставено от бармана пред нея, нямаше нищо общо с онова, което тя си бе поръчала и за което трябваше да чака.
– Защо не съм мъж – въздъхна тя, след като барманът се върна на мястото. – Вас ви обслужват по съвсем друг начин. Предишният коктейл, който пих, беше направо отвратителен.
– Много се радвам, че не сте мъж – отвърна Сигъл и я дари с прочутия си нагъл поглед. Винаги беше недоумявал как Конрад бе успял да хване такава прелестна жена, а сега, като я гледаше отблизо, още повече се зачуди. – Защо ми се струва, че ви видях тук преди няколко вечери?
– Понякога се отбивам – кимна Джейни. – Тук ми харесва. Добре ли познавате заведението?
– Доста добре – засмя се Сигъл. – Това е най-добрият нощен бар в града – той вдигна мартинито си. – Пия за едно дълго и красиво приятелство – и изпразни чашата си на един дъх. – Хайде, пийте на екс и да си поръчаме още.
Джейни охотно се подчини и барманът донесе още две мартинита, без дори да му ги поръчат. За нея не остана скрито явното възхищение в очите на Сигъл, когато я погледнеше. Достатъчно опитна беше, за да си даде сметка, колко опасен беше. Не беше от мъжете, които се задоволяваха с това просто да поседят с една жена и да поприказват. В най-скоро време щеше да последва неизбежното предложение да отидат някъде сами и сърцето на Джейни заби ускорено, докато се опитваше да реши докъде можеше да стигне с него. И през ум не й мина, че като настъпеше моментът, тя нямаше да има възможност за избор. Беше твърдо уверена, че можеше да се справи с всяко положение, но пък не знаеше, че веднъж като започнеше, Сигъл не спираше по средата.
Разговорът с него, начинът, по който я гледаше, въздействието на мартинито и долитащата от ресторанта танцова музика й напомниха възбудата от дните, когато не беше омъжена. Беше си отживяла тогава, помисли си тя. И в края на краищата не беше чак кой знае колко отдавна – само преди три години.
– Мислите си за нещо много палаво – каза Сигъл. Имаше дарбата да чете женските мисли. Тъй като неизменно усещаше в кой момент да стане нападателен, успехът му сред по-слабия пол беше станал пословичен сред приятелите му.
Джейни пламна:
– Не е вярно! – тя довърши мартинито и постави чашата на масата с предизвикателна рязкост. – Изобщо не знам за какво говорите.
Сигъл се усмихна широко:
– Знаете, знаете. Сега се питате какъв ли ще е следващият ми ход и дали ще ви предложа да отидем у дома да ви покажа ценната гравюра, която съм купил.
Джейни го загледа, объркана за миг, но веднага след това се засмя:
– Нищо такова не си мислех!
Той се наведе напред. В силата и хубостта му имаше някаква животинска привлекателност, от която на Джейни й секна дъхът.
– Интересувате ли се от гравюри?
Тя само поклати глава.
– Ни най-малко. А вие?
– Не. А и никога не ми се е налагало да прибягвам до гравюри – усмивката му стана още по-широка. – Една добра вечеря, малко танци, приглушени светлини и нежна музика вършат много по-добра работа от всякакви гравюри – той бутна стола си назад. – Е, ще вечеряме ли?