Джейни го погледна и се поколеба. Изведнъж осъзна, че този висок красавец, изглежда, вземаше прекалено много неща за дадени и може би с напредването на вечерта щеше да й стане далеч по-трудно да се справи с него, отколкото си мислеше отначало. Много добре знаеше обаче, че ако отклонеше поканата му, той щеше да я зареже незабавно и тогава тя трябваше да се върне в потискащата си празна къща при още по-потискащия телевизор.
– Говорите със загадки, но съм гладна, затова ще вечерям – отвърна тя.
– Чудесно. Тогава, докато си пудрите хубавото носле, аз ще се обадя на един телефон. Среща тук след пет минути.
– Трябват ми повече от пет минути, за да си напудря носа – възпротиви се Джейни на заповедта му.
– След пет минути – повтори Сигъл с усмивка и бързо прекоси бара, за да излезе във фоайето с дискретно разположените телефонни автомати. Набра един номер и докато чакаше, запали цигара. Джейни го озадачаваше. Ако не знаеше коя е, че е женена за Конрад, щеше да си помисли, че е готова на открит флирт. Дали не си играеше с него – питаше се той. Или наистина бе толкова лесна? Дали Конрад нямаше да се появи внезапно, точно когато Сигъл й посегнеше. Какво се криеше зад всичко това? Възможно ли бе Конрад да е пуснал жена си сама в бара, за да се държи по този начин единствено с цел да причини неприятности на Сигъл? Той се усъмни, но реши внимателно да играе картите си.
Телефонът щракна и Моу Глеб изръмжа:
– Какво има?
– Имам работа за теб – рязко отвърна Сигъл. – Ще я свършите двамата с Пийт – знаеш какво имам предвид. Пийт ще нанесе удара, а ти ще стоиш зад кормилото. Намери Пийт и стой на телефона, докато ти се обадя. Ще ти съобщя адреса веднага щом го науча.
– Ама чакай! – стресна се Моу. – Няма ли първо да проучим мястото?
– Няма да имате време. Работата трябва да се свърши до половин час след като научим адреса – след това пристигат ченгетата. Много е важно да се справите, Моу. Никакъв провал! Теб ще държа отговорен, ясно ли е?
– Ясно.
– Използвайте шиш за лед. Може да ви се обадя всеки момент, така че не мърдай от телефона.
И Сигъл затвори. Бързо прекоси коридора и влезе в кабинета си. Морър и Головиц все още бяха в стаята. Към тях се беше присъединила Долорес, жената на Морър.
Долорес беше идеалът му за жена. Никоя друга не му беше въздействала по този начин. Знаеше, че е също тъй недостъпна за него, както и снежните върхове на Еверест, но това не му пречеше да си мисли за нея, да си мечтае какво ли не и да лежи буден по цели нощи, изпотен от блянове по нея.
Беше се омъжила за Морър заради парите и властта му. Сигъл много добре съзнаваше това, но също така му беше известно, че тя плащаше скъпо и прескъпо за положението, което заемаше.
Морър се беше преситил на жени. Стигаше му само да помръдне малкото си пръстче, за да има която си поискаше. Господството му над холивудските профсъюзи, над нощните заведения в цяла Калифорния и големите театри му даваше власт също над кинозвездите и по-незначителните актриси. Дори Джун Арнът с пословичното си богатство му се беше хвърлила на врата. За него Долорес беше просто жена като всички други и се отнасяше към нея точно така.
Сигъл огледа Долорес, която седеше на бара в преливаща смарагдовозелена вечерна рокля, цялата в блестящи пайети. Тя имаше най-безупречната кожа, която беше виждал – като стара слонова кост с фактура на сметана. Буйните тъмночервени коси подчертаваха бадемовите й зелени очи, а от високата й пищна и чувствена фигура сърцето му направо блъскаше в гърдите.
Тя се извърна на високото столче и му се усмихна с подигравателната усмивка на жена, която много добре знае за какво мисли мъжът срещу нея, но и пет пари не дава за терзанията му.
– Привет, Луис – поздрави Долорес. – Как върви флиртът? Видях те с русото маце. Харесва ли ти?
Сигъл се изчерви. Хвърли бърз поглед към Морър, после към Головиц. Знаеше, че адвокатът е луд по Долорес и че има някакви шансове. Ако с Морър се случеше нещо, Головиц не само поемаше организацията, но и наследяваше жената на сегашния шеф. Знаеше освен това, че Долорес ненавиждаше Головиц също толкова, колкото и Морър, но докато старците държаха парите и властта, тя щеше да е с тях.
– Я не се бъркай в тази работа! – сряза я Морър и й хвърли поглед през рамо. – Ако не можеш да мълчиш, по-добре излез!
– О, Джак, много добре мога да мълча – усмихна му се тя. – Гледай на мен като на част от мебелировката.
Погледът на Морър се прехвърли върху Сигъл.
– Какво прави тук тая?
Сигъл сви рамене.
– Не зная. Ще вечеряме заедно. Каза ми коя е, и вече добре си пийна. Държи се като леко момиче, но може да ме прави на балама.