– Не и теб, Луис – обади се подигравателно Долорес. – Всеки друг, но не и теб. Убедена съм, че умира от желание да усети силната ти мъжествена прегръдка и страстния ти дъх на бузата си. И много добре я разбирам.
Лицето на Сигъл стана алено и в погледа му проблесна яростен блясък. Отвори уста да каже нещо, но навреме се сдържа.
– Излез, Доли! – нареди Морър, без да се обърне. – Писна ми от теб тази вечер! Върви си вкъщи!
Долорес се плъзна от столчето, взе хермелиновата си пелерина, която бе метнала небрежно на един стол, и прекоси стаята, влачейки пелерината след себе си. Движеше се бавно, с лека усмивка на алените си устни, като полюляваше бедра, с което прикова погледите на Головиц и Сигъл. Проследиха я с напрегнато изражение на лицата, а като мина покрай Сигъл, тя сбърчи нос и му изпрати закачлива гримаса.
– Лека нощ, Ейб – обърна се тя от вратата.
– Лека нощ – отвърна Головиц с лек поклон. Внимаваше да не я гледа и да не издаде пред Морър гнева в очите си.
– Лека нощ, Луис – продължи Долорес.
– Изчезвай! – развика се Морър. – Не виждаш ли, че сме заети!
– Лека нощ, мили.
И излезе, като затвори вратата след себе си. Морър махна ядосано с ръка:
– Проклети жени! Ако онази кучка не…
– Не бива да караме госпожа Конрад да чака – бързо го прекъсна Головиц.
– Прав си – съгласи се Морър и се обърна към Сигъл: – Гледай да се сприятелиш с нея, Луис. Може да ни бъде полезна с нещо, но си дръж езика зад зъбите. Първо се увери дали не е на лов за някакви сведения.
– Ще внимавам – каза Сигъл.
– Хайде, върни се при нея. Няма да те уча как да се държиш, но внимавай всичко да е, както трябва.
Сигъл кимна, излезе в коридора и затвори вратата. Джейни го чакаше седнала сама на малка масичка в барчето към ресторанта и той изпита садистично удоволствие, като видя колко притеснена е. Явно си мислеше, че й е вързал тенекия и че отново е останала сама.
– За Бога! – възкликна тя, щом го видя. – Казахте пет минути, а ви нямаше четвърт час!
Той й се усмихна широко.
– Телефонът даваше заето – огледа я. Биваше си я, но съвсем не беше от категорията на червенокосата тигрица. Ала засега трябваше да се задоволи с нея. Ще я заведе някъде на тъмно. И ще си представя, че е Долорес. Тази нощ с него щеше да й остане незабравима. Ще остави неизличим белег в съзнанието й – като почит към Долорес.
– Хайде – хвана я той властно за ръката. – Да хапнем нещо.
XIV
Моу Глеб изсипа пърженото яйце в чинията си, добави два дебели резена шунка, остави цвъртящия тиган в мивката и отнесе чинията на масата. Беше набит, много дребен младеж с гъста като грива пясъчноруса коса. Дребното му сърцевидно личице беше бяло като прясно стопена лой. Малките му, дълбоко хлътнали очи и тънките стиснати устни му придаваха злобен и жесток вид. Външността напълно отговаряше на същността му – млад гангстер, готов на всичко, за да докопа повече пари, свиреп и опасен като спипана натясно дива котка. Седна на масата, сипа си кафе и започна лакомо да се храни.
Застанал до прозореца, Питър Уайнър го наблюдаваше.
– За Бога! – изръмжа Моу с пълна уста. – К‚во си ме зяпнал! Не си ли виждал човек да плюска!
– Радвам се на апетита ти – тихо отвърна Пийт. – От девет часа снощи си изял дванайсет яйца и цяло кило шунка.
– И к‚во от това? Нали трябва да правя нещо, докато чакаме? Ти защо не хапнеш, дявол да те вземе?
Питър сви рамене:
– Не съм гладен. Колко още ще чакаме според теб?
Моу го изгледа. Лицето му внезапно придоби хитро изражение. Този не е наред, мислеше си той. Но не е и виновен. Ако имах такова петно като разлято мастило през половината лице, и аз нямаше да съм наред.
– Докато онзи мухльо Луис ни се обади – Моу пъхна едно парче в устата си, задъвка замислено, посегна към чашата с кафето и отпи голяма глътка. – Туй, дето хич не го разбирам, е защо ти ще утрепеш мацето. Защо са избрали теб? К‚во ми има на мен? Знаеш ли що народ съм изтръшкал? А ти още човек не си убивал, нали?
Пийт поклати отрицателно глава.
– Но нали все някога трябва да започна – оправда се той. После се пресегна, взе снимката на Франсис Коулман и я загледа. – Само да не беше това момиче.
– Бо-о-ожичко! – ухили се Моу. – Тук си прав. Бих си прекарал добре с нея, без да я пречуквам. И то много добре!
Пийт пак се загледа в снимката. Лицето на момичето му въздействаше по някакъв особен начин. Не ставаше дума за красотата й. Вярно, че беше хубава, но не повече от всяко хубаво момиче, каквито ги имаше в изобилие из Пасифик Сити. В очите й обаче имаше нещо, което го вълнуваше, едно изпълнено с очакване щастливо изражение – изражение на човек, за когото животът е радостно приключение.