– Нищо ми няма – отвърна Пийт и погледна часовника си. Беше десет и трийсет и две минути. Имаше на разположение двайсет и една минути да убие и да изчезне.
Тръгна бързо към къщата, като изпразни главата си от всякакви мисли. Всичко ще се оправи, рече си той, щом видя онова изражение в очите й. Гаденето ще изчезне и ще изпита удоволствие да извърши онова, за което е дошъл. Докато вървеше по пътеката между двете малки тревни площи, забеляза, че едно от перденцата на партера се помръдва. Изкачи се по стъпалата, които водеха към входната врата. Отстрани имаше четири табелки с имена и четири звънеца. Прочете табелките и разбра, че апартаментът на Бойд се намира на втория етаж. Усети, че го наблюдават, рязко се извърна и видя как перденцето на партерния прозорец бързо се спусна на мястото си, а смътната сянка на някакъв мъж се отдръпна навътре в стаята.
Пийт позвъни, отвори входната врата, прекоси малкото фоайе и се заизкачва по стълбите. Като стигна втория етаж, до слуха му достигна весела музика. Докато прекосяваше площадката, вратата на апартамента широко се разтвори. Устата му внезапно пресъхна и сърцето му за миг замря. След това се озова лице в лице с русокосо момиче, облечено в плажна рокля. Оживеното му личице беше хубаво, като кукленско. То пристъпи усмихнато напред, но щом зърна белега му, се закова на място, очите му широко се разтвориха и усмивката му се стопи.
Погледът, който той и без това очакваше, се появи в очите на момичето и той се успокои. Всичко щеше да е наред. Почувства как в гърдите му се надигна вълна от злоба, която го остави без дъх. Усмихна се принудено и попита тихо и учтиво:
– Извинете, вкъщи ли си е госпожица Коулман?
– Вие… при Франки ли сте дошли? – попита момичето. – А! Тогава… вие сигурно сте Бърт Стивънс. Тя ей сега ще дойде. Бихте ли почакали малко? – обърна се кръгом и се върна тичешком в апартамента, преди той да успее да каже нещо.
Пийт зачака с ръка под сакото, стиснала пластмасовата дръжка на стоманения шиш. Ако тя излезеше на площадката, можеше веднага да приключи с въпроса. Щеше да е по-лесно и по-безопасно, отколкото вътре в апартамента, където другото момиче може би нямаше да ги остави насаме. Обхванаха го вледеняваща ярост и непреодолимо желание да причини болка и ужас. През полуотворената врата чу как Бънти говори с драматичен шепот: “Ама той е нещо страшно! Не можеш да излезеш с него, Франки! Просто е изключено!” А той чакаше и сърцето му биеше като лудо. Кръвта пулсираше в слепоочието му. И тогава вратата пак се отвори и на огряната от слънцето площадка излезе тя.
Все едно излезе от собствената си снимка, само че беше по-дребна, отколкото си я бе представял. Имаше прекрасно тяло, което дори строгата светлосиня ленена рокля не можеше да скрие. Тъмната й свилена коса падаше по раменете. Усмивката й беше лъчезарна и искрена и в очите й отново прочете онзи израз, който бе имал такова въздействие върху него, когато видя за пръв път снимката й. Свежата й млада красота го парализира, той зачака усмивката й да се стопи и в погледа й да се появи отвращение и пръстите му стиснаха по-здраво дръжката на шиша.
Ала усмивката й не угасна. Лицето й се озари от удоволствие, като че наистина се радваше, че го вижда. Той стоеше впил поглед в нея, в очакване на промяната, невярващ, че тя не настъпва.
– Вие трябва да сте Бърт – каза тя и тръгна към него с протегната ръка. – Тери се обади, че ще дойдете вместо него. Много мило, че сте успели в последния момент. Ако не бяхте дошли, щях да си остана вкъщи, а така не ми се искаше. От толкова време очаквам този излет.
Той измъкна ръката си изпод сакото, но шишът си остана в калъфчето. Усети хладните й пръсти в ръката си и сведе поглед към нея. Наблюдаваше я, чакаше промяната и изведнъж осъзна, поразен, че тя няма да настъпи.
XV
На площадката излезе Бънти, следвана по петите от висок снажен момък с късо подстригана коса и широка гумена усмивка. Спортната му риза на червени фигури стоеше незагащена в бежовите му панталони. В ръката си носеше голяма чанта на весели червени и бели райета. Франсис се обърна и се усмихна на Бънти, без да пуска ръката на Пийт.
– Готова ли си най-сетне? – попита тя.
– Бъстър каза, че ако не побързаме, ще изтървем прилива.
– Бърт, това е Бъстър Уокър – представи ги Франсис, като се обърна да погледне Пийт в лицето. – А с Бънти вече се видяхте, нали?