Очите на Пийт се обърнаха към едрия момък, който му протегна усмихнато ръка. В очите му не прочете нито отвращение, нито изненада, а само желание да се покаже дружелюбен.
– Приятно ми е – рече Бъстър. – Извинете, че не можахме да ви предупредим по-отрано. Не знам какво щях да правя, ако и двете бяха останали на моите ръце. Аз едва се справям с Бънти.
Пийт промърмори нещо и се ръкува.
– Какво ще кажете, ако оставите списанията тук и си ги вземете на връщане? – попита Франсис и протегна ръка да ги поеме. Пийт й ги подаде. Проследи я с поглед, докато тя се върна в апартамента, остави ги върху масичката в антрето, излезе и бутна след себе си вратата, която се затвори автоматично.
– А сега да вървим – и тя го хвана за ръката.
Той се остави да бъде воден от нея надолу по стълбите. Не знаеше какво да прави. Съвсем се обърка. Съзнаваше, че не можеше да я нападне сега, хладнокръвно, едно момиче, което не беше трепнало от него и дори го държеше за ръката. Виж, ако беше другото момиче, досега да бе свършил вече работата.
Като слязоха долу на площадката, Бъстър попита:
– Предполагам, че Тери ви е казал къде отиваме, Бърт?
Пийт го погледна през рамо:
– Не… той… такова… не ми каза…
– Този Тери! – възкликна Бъстър. – Винаги си е такъв! Пълен куку! Тогава аз ще ви кажа – ще прекараме деня на плажа и в лунапарка.
– Бъстър си въобразява, че ще успее да ме качи на голямото виенско колело – обади се Бънти, – но ще има да взема. Няма да се кача на това чудо дори с Грегъри Пек, а камо ли с някакъв си Бъстър Уокър!
Бъстър се засмя.
– Ще дойдеш, пък ако ще и да те нося на ръце – отвори входната врата и направи място на момичетата да минат първи. – Колата е зад ъгъла – продължи той и се опита да бъде в крак с Пийт. – Спуках гума и я оставих в сервиза да я оправят.
С крайчеца на окото си Пийт видя как пердето на партерния прозорец отново помръдна, и пак зърна смътното очертание на някакъв мъж, който побърза да се отдръпне.
– Старият любопитко пак ни шпионира – презрително изрече Бънти. – По цял ден само това прави – наднича зад пердето.
– Може да е самотен – обади се Франсис. – Нали никога не излиза?
– Ти си безнадежден случай, Франки! – възкликна нетърпеливо Бънти. – Все ще намериш някакво оправдание за всяко несретно същество! А истината е, че е злобен стар пияница, който си прекарва времето в следене на другите хора!
Пийт усети как лицето му пламна. Ето каква била работата – помисли си той. Значи тя е от онези, дето си прекарват живота в това да съжаляват всички нещастници. Затова окото й не мигна, като му видя лицето. Вътре в себе си може да е трепнала, но се е прикрила, за да не го нарани. Отново усети ледената буца в стомаха си, ръката му се плъзна под сакото и докосна дръжката на шиша. Пакардът беше само на двайсетина крачки от тях. Ако я удареше сега, щеше да стигне колата, преди другите двама да дойдат на себе си от изненадата. Ала отново разбра, че се самозалъгва, защото Франсис и Бънти бяха на няколко метра пред тях, а Бъстър вървеше до него. Забеляза, че пакардът тръгва и пак спира, и се попита какво ли си мислеше Моу. По гърба му пробяга студена тръпка. Ами ако Моу реши да действа? Ако я застреля от колата? Щом тази мисъл му мина през ума, той ускори крачка и скъси разстоянието между Франсис и себе си, за да върви точно зад нея и да я прикрива с тялото си от Моу. Бъстър, твърдо решил да води разговор, започна да хвали храбростта на любимия си отбор по ръгби и продължи възторженото си слово, докато стигнаха сервиза, където ги чакаше миниатюрна очукана спортна кола с две места отпред и една микроскопична седалчица отзад.
– Не е просторна – рече Бъстър, – но затова пък се движи добре. Бънти, ти мини на задната седалка. Ти, Бърт, ще седнеш до мен, а Франки – в скута ти. Така става ли?
– Освен ако не го е страх да не го смачкам – засмя се Франсис.
Пийт избегна погледа й.
– Не, не ме е страх – рече той и седна отпред.
Франсис се отпусна в скута му и го прегърна през раменете. Кръвта запулсира в слепоочията му от допира на младото й тяло и от лекия аромат на парфюма й. Боеше се да помръдне, прехванал я едва-едва през кръста, като упоен. Такова нещо не му се бе случвало преди – освен в сънищата му. Бъстър завъртя ключа и колата изрева. Като се увери, че Бънти се е настанила отзад, той я подкара от гаража и препусна с рев към морето. Шумът на двигателя пречеше да се води какъвто и да е разговор и Пийт се наслаждаваше на всеки миг на това изключително преживяване – момиче до него. Малката кола подскачаше и подрипваше със седемдесет километра в час и Франсис трябваше да се притиска към него, за да не изхвръкне навън. През цялото време се смееше и веднъж изпищя на Бъстър да кара по-бавно, но той като че ли не я чу.