Внезапно Пийт осъзна, че странното чувство, което го бе обзело, бе най-близко до усещането на възбудено щастие, което никога не бе изпитвал. Даде си сметка, че се усмихва на Франсис, когато тя се притискаше към него, а когато тя му отвръщаше със смях, го обземаха сладостни тръпки. Едното колело на колата попадна внезапно в дупка и рязко ги подхвърли във въздуха. Полата на Франсис литна нагоре и оголи ръбовете на чорапите й и гладките й бели бедра. Пийт побърза да дръпне надолу полата на момичето, да не би тя да го пусне, за да я оправи сама.
– Благодаря – задъхана пошепна тя почти в ухото му. – Това е направо ужасно! Трябва да го спрем!
Бъстър обаче беше намалил и сега се хилеше на Пийт, намигвайки му.
– Знаех, че рано или късно ще се случи – извика той. – Този номер винаги минава и не пропускам да дам на приятелите си възможността да се насладят безплатно на някоя и друга гледка.
– Бъстър! – изкрещя Бънти. – Дръж се прилично или се прибирам у дома!
Франсис свали едната си ръка от врата на Пийт и припъхна полата си между бедрата.
Гръмовният шум на огромния лунапарк, съпроводен от виковете, писъците и смеха на хора като тях самите, откраднали един ден на плажа, стигна до слуха им много преди да зърнат морето.
– Не мога да разбера откъде се взема този народ – надвика Франсис рева на колата. – Когато и да дойдеш тук, винаги е фрашкано.
Пийт тъкмо щеше да каже нещо, когато в кръглото огледалце отстрани на колата съзря поочуканите очертания на пакарда и пясъчнорусия перчем на Моу, седнал зад кормилото. В първия миг го обля гореща, а сетне леденостудена вълна. С учудване, примесено със страх, осъзна, че през последните десет минути изобщо не се беше сетил за Моу и заповедта на Сигъл.
Бъстър вкара колата в широкия паркинг, намести я между две коли и изгаси двигателя. Продължаваха да пристигат коли, горе-долу по десетина на минута. Четиримата се запътиха пеш към плажа, но незабавно бяха притиснати от шумната блъскаща се и запотена тълпа. Франсис стискаше здраво ръката на Пийт. Той тръгна малко пред нея, извъртял леко рамо встрани, за да служи като буфер между нея и напиращия прилив от хора срещу тях. Водеше ги Бъстър, който с широките си рамене проправяше път на Бънти, а тя подтичваше непосредствено зад него, уловила го отзад за ризата. Така пропълзяха покрай ниските дървени бараки, където се помещаваха гадателки, фотографи с техните забавни животни и още по-забавни фонове, срещу които се снимаха желаещите, лавки за бърза закуска. Непрекъснато ги блъскаха и от време на време спираха, без да могат да продължат, после пак тръгваха. Пийт току поглеждаше през рамо зад себе си, но не можеше да види дали Моу ги следваше, и взе трескаво да се моли да го изгубят в тълпата. Най-сетне стигнаха парапета, който ограждаше плажа от лунапарка. Недалеч от тях беше серпантината на пратерното влакче, чиито вагони ревяха и тракаха нагоре-надолу по стръмните виещи се релси със своите запотени пътници, твърдо решени да се забавляват докрай и да надвикат или да надпищят возещите се до тях. Колосалното виенско колело се открояваше на фона на небето и бавно се въртеше, понесло плавно малките кабинки право към синевата, а те зловещо се поклащаха на веригите, които оттук изглеждаха тънки като конци.
Четиримата се обърнаха към пясъчната ивица, дълга цели три километра и гъмжаща от хора, които лежаха на пясъка, играеха на топка, на федербал, на прескочикобила или се хвърляха като обезумели срещу напиращите огромни океански вълни, изпълвайки въздуха с оглушителна врява.
– Олеле! Май че половината град се е изтърсил тук! – възкликна Бъстър, който поглъщаше сцената широко усмихнат. – Хайде и ние! Първо ще се изкъпем, после ще хапнем нещо и право в лунапарка! Какво ще кажете?
– Носите ли си бански костюм? – обърна се Франсис към Пийт.
Той поклати глава:
– Боя се, че не.
Видя физиономията на Бънти и начина, по който тя сви рамене, сякаш питаше: “За какво тогава, по дяволите, си дошъл?”, и пламна, а това още повече го ядоса, защото много добре знаеше, че като се изчервява, петното на лицето му придобива синкав оттенък и от това изглежда крайно отблъскващ. Видя, че Бънти се извърна, за да не го гледа. В погледа на Франсис обаче не се промени нищо.
– Няма значение – побърза да каже тя. – Ще поседнем на брега и ще гледаме как другите плуват. И на мен самата никак не ми се къпе…
– Не, моля ви! Много искам да се изкъпете! – изрече Пийт, като се опитваше да прикрие смущението си.
– Тъкмо Бърт ще ни пази дрехите – каза Бъстър. – Няма да се бавим. Хайде, момичета, напред!