И започнаха предпазливо да си проправят път през излегналата се тълпа, докато най-сетне попаднаха на мъничко празно пространство и побързаха да предявят претенциите си към него. Бъстър си беше обул банския костюм под панталона и бързо се съблече. Пийт огледа със завист мускулестото му загоряло тяло. Момичетата си свалиха обувките и чорапите и свлякоха роклите си на пясъка. И двете носеха отдолу цели бански костюми и Пийт леко потръпна, докато гледаше Франсис. Банският й костюм беше розово-бежов и сякаш се бе сраснал с тялото й. Той си помисли, че никога не е виждал по-красива фигура. Докато си слагаше шапката за плуване, тя се приближи до него:
– Наистина ли нямате нищо против да останете сам? Защото не държа да отида и също мога да остана.
– Не, честна дума, нямам нищо против. Ще ви чакам тук.
– Хайде, Франки! – нетърпеливо подвикна Бънти, хвана Бъстър за ръката, двамата хукнаха към вълните и се гмурнаха в тях.
Франсис се усмихна на Пийт. Просто е невероятно, каза си той и в гърлото му сякаш заседна буца, че такова прелестно същество го гледа и му се усмихва по този начин – сякаш той е най-обикновено момче като всички останали.
– Веднага се връщам – обеща тя и последва другите двама.
Пийт седна, сплел ръце около коленете си, със сведени рамене, загледан в дългите й стройни крака и по момчешки изправения й гръб, а тя тичаше по онзи типичен за младите момичета леко непохватен начин. Видя я как се гмурва във водата и започва да плува със силни отмерени движения след другите двама.
– К‚ви са тия дивотии? – изръмжа до него нечий глас.
Пийт се скова, сърцето му спря да бие. Бързо се огледа. До него бе седнал Моу и гледаше към главата на Франсис, която ту се показваше, ту изчезваше, докато се отдалечаваше от брега. Имаше съвсем нелеп вид в черния си костюм, ръчно рисувана вратовръзка и остри бели обувки на черни фигури сред налягалите наоколо полуголи, поглъщащи слънцето тела.
– Отвори ми мъжът – отвърна Пийт бързо, молейки се да не му трепне гласът. – А после излязоха заедно двете момичета. Взеха ме за някой друг и изобщо нямах възможност да направя нещо, затова тръгнах с тях. Сега ще гледам да я хвана някъде насаме.
– Така е, като човек не проучи мястото предварително – изръмжа Моу и в малките му очички блесна подозрение. – Казах на онуй говедо Луис – той погледна часовника си. – Ченгетата сигурно са вече в апартамента. Трябва по-бързо да приключиш с нея.
– В тази тълпа ли? – язвително попита Пийт.
Моу се извърна и се загледа във виенското колело, понесло малките кабинки към небето.
– Най-добре да я качиш на голямото колело. Кабините са уютни и усамотени. Ще я утрепеш горе на върха и ще я скриеш под седалката. Докато я открият, вече ще си изчезнал.
На Пийт внезапно му призля.
– Добре – прошепна той.
– И гледай да не оплескаш работата – предупреди Моу и гласът му внезапно стана рязък и остър. – В нашия бизнес не се позволява повече от една грешка. Трябва да бъде очистена. Това е заповед и ако ти не можеш, аз мога.
– Казах “добре” – рязко се обърна към него Пийт.
– Гледай тогава да е окей – стана Моу на крака. – Ще се навъртам наоколо. Нямаш много време – използвай го, иначе аз ще го използвам.
Пийт проследи през рамо как широкоплещестата набита ниска фигура, която прекоси пясъчната ивица, прескачаше излегналите се тела, заобикаляше пясъчните замъци на децата и минаваше покрай дебели матрони в цели бански костюми и още по-дебелите им съпрузи, изтегнати на шезлонги. Наблюдава го, докато се стопи в тълпата. Знаеше обаче, че нямаше да се отдалечи много и отсега нататък щеше да следи всяко негово движение.
Пийт седеше под лъчите на изпепеляващото слънце, пот се стичаше по лицето му и страх притискаше сърцето му. Най-сетне му стана пределно ясно, че няма да убие Франсис. Осъзна, че е взел това решение още в мига, когато я зърна за пръв път. Знаеше, че Моу щеше да я убие веднага, още щом се бе появила на площадката, и вече щеше да е изчезнал. И той можеше да стори същото, но я спасиха усмихнатите й дружелюбни очи. Да, трябваше да погледне истината в лицето и да не се заблуждава какво означаваше тя. Той преднамерено се отказваше от собствения си живот. Още никой в организацията не се бе спасил след неизпълнението на някоя заповед. Неколцина бяха протестирали срещу дисциплината в организацията – трима дори се бяха измъкнали от града, преди да ги усетят. Единият бе стигнал чак до Ню Йорк, другият – до Маями, а третият се бе добрал до Милано, преди да ги настигне дългата ръка на организацията. Пийт обаче не мислеше за себе си. Момичето е прекалено младо, прелестно и добро, за да умре, мислеше той и забиваше пръсти в пясъка, докато се чудеше как да я спаси. Ако продължеше да се бави, Моу щеше да пристъпи към действие. Щеше да се приближи до Франсис, да я намушка с нож посред претъпкания с хора плаж и да си проправи път през него с изстрели – при това окото му нямаше да мигне. И ако го заподозреше, че няма намерение да свърши работата, Моу като нищо щеше да я убие.