Единственият безопасен начин бе да предупреди Франсис и сам да се справи с Моу. Ако убиеше Моу, Франсис щеше да има на разположение около един час да се измъкне от града и да се скрие някъде, преди организацията да си даде сметка, че им се е изплъзнала. Но трябваше много да внимава с Моу. Сигурно вече го подозираше. Освен това Моу боравеше светкавично с пистолета – той самият никога не можеше да се надява на същата бързина. Би могъл да приспи някак си подозренията му, а после да издебне подходящ момент и да връхлети отгоре му.
Ала преди всичко трябваше да предупреди Франсис, а за целта трябваше да я отведе някъде далеч от другите двама. Ако й кажеше в тяхно присъствие, по всяка вероятност Бъстър щеше да повика полицията и по този начин щеше да му попречи да се справи с Моу. Всичко зависеше от смъртта на Моу, повтори си Пийт. После погледна към сияещото море. Синята гумена шапчица на Франсис ту се скриваше, ту се показваше – тя се приближаваше към брега. Той се овладя и я зачака.
XVI
Полицейската кола зави по “Ленъкс авеню”, после запълзя, докато Конрад надничаше през прозорчето и се опитваше да разчете номерата на къщите.
– От другата страна е... още десетина метра – каза той на Бардин, който караше колата.
Бардин зави рязко към отсрещния тротоар и спря пред четириетажен блок. Двамата слязоха и за миг се загледаха в къщата. Сърцето на Конрад биеше учестено. Беше възбуден. Когато Маккан му се обади, че Франсис Коулман е открита на “Ленъкс авеню” номер 35, той едва дочака Бардин да извади от гаража колата.
– Какво си се развълнувал толкова – ухили се Бардин. – Бас ловя, че нищо не е видяла!
– Да идем да я питаме.
Конрад бутна портичката на градината. Докато вървеше към входната врата, успя да зърне някакво движение зад прозореца на партера и за миг видя сянката на мъж, който се спотайваше зад пердето. Когато се обърна да погледне пак към прозореца, сянката побърза да се дръпне назад. Конрад спря за миг да прочете табелките с имената на живущите, закачени на стената, натисна силно втория звънец, отвори входната врата, прекоси енергично малкото антре и се заизкачва по стълбите, следван от Бардин. Спряха пред апартамента на втория етаж и Конрад почука. Изчакаха и като не им отвориха, той отново почука.
– Изглежда, няма никой – намръщи се Конрад, след като почака още малко. – Сега какво ще правим?
– Ами ще дойдем пак по-късно – философски отвърна Бардин. – Бих се учудил, ако си стояха вкъщи в такъв хубав ден.
И заслизаха обратно по стълбите.
– Може би онзи на партера знае къде е отишла – рече Конрад, когато стигнаха долната площадка. – Като го видях как надзърта, едва ли пропуска нещо.
– Какво толкова си се разбързал? – учуди се Бардин. – Ще дойдем пак следобед.
Но Конрад вече чукаше на вратата вдясно от главния вход. След доста дълга пауза отвори висок прегърбен старец с възтесен черен костюм и втренчи в тях воднистите си сини очи.
– Добро утро, господа – поздрави той. – С какво мога да ви бъда полезен?
– Аз съм Пол Конрад от прокуратурата, а това е лейтенант Бардин от градската полиция. Бихме искали да попитаме нещо съседите ви от втория етаж, но, изглежда, са излезли. Да знаете случайно кога ще се върнат?
Старецът извади голяма копринена носна кърпа и взе да си бърше носа. Във воднистите му очи проблесна силна възбуда.
– Заповядайте вътре, господа – покани ги той и се отдръпна встрани да им направи път, като в същото време отваряше широко вратата. – Ще ме извините за безпорядъка у дома, но нали живея сам…
– Благодаря – рече Конрад и двамата с Бардин последваха прегърбената фигура, като си размениха примирени погледи.
Стаята, изглежда, не беше метена, чистена и разтребвана месеци наред. Върху добре полирания стар бюфет бяха наредени множество бутилки от уиски и двайсетина мръсни чаши. Повечето бутилки бяха празни, но старецът намери една неотворена и започна да бели бандерола около капачката с треперещи ръце.
– Седнете, господа – покани ги той. – Не мислете, че винаги съм живял така, но преди няколко години загубих жена си и тя много ми липсва – той успя да отвори шишето и огледа разсеяно мръсните чаши. – Редно е да ви се представя. Аз съм полковник Нюман. Нали ще пийнете с мен по чашка?