– Откри ли нещо? – попита Бардин.
– Освен няколкото куршума – нищо. Всички отпечатъци са на хора от къщата. Както ми се струва, убиецът просто се е вмъкнал, изпозастрелял е всичко живо и си е излязъл, без да се докосне до нищо.
Пол бавно се приближи до първото стъпало на широката стълба и погледна нагоре. Там на площадката лежеше убита млада китайка. Беше облечена в жълта домашна роба и тъмносини бродирани панталони от коприна. Точно между двете й лопатки грозно аленееше кърваво петно.
– Изглежда, е тичала да се скрие някъде, когато я е улучил – обади се Бардин. – Ще се качиш ли да я видиш отблизо? – Конрад поклати отрицателно глава. – Експонат номер четири е в гостната – продължи Бардин и го поведе към пищно обзаведена стая с кожени канапета и кресла, в които можеха да се разположат трийсет-четирийсет души. В средата на стаята имаше голям шадраван, огрян от разноцветни лампи, а екзотичните тропически рибки в ярко осветеното басейнче засилваха ефекта. – Как ти харесва? – попита сухо Бардин. – Трябва да ти покажа и моята гостна, Пол. И да не забравя да разкажа на жена ми за рибките. Сигурно ще й подскажат някоя и друга идея и ще развъди няколко вкъщи.
Конрад влезе в стаята. До остъклената врата, от която се излизаше в градината, се бе свлякъл икономът на Джун Арнът, облегнат върху покритата с коприна стена. Беше застрелян в главата.
– Язък за копринените тапети – рече Бардин, като проследи погледа му. – Да, жалко. Кой знае колко струват! – захвърли угарката си в близкия пепелник и продължи: – Искаш ли да надникнеш в кухнята? Там са двама – готвачът китаец и прислужникът филипинец. И двамата са тичали към изхода, но не достатъчно бързо.
– Нагледах се вече – каза Конрад. – Ако има нещо, хората ти ще го намерят.
– Ще запиша това твое изказване в тефтерчето си и когато момчетата пропуснат някаква важна улика, ще ти дам да го прочетеш. Добре, да отидем да видим плувния басейн – отвори остъклената врата и излезе на просторната тераса. Изгряваше пълна луна, която заливаше морето с безучастната си студена светлина. Въздухът в градината беше упойващ от аромата на цветята. Далеч долу имаше ярко осветен фонтан, който създаваше приказна атмосфера. – Падала си е по светлините и ярките цветове – отново отбеляза Бардин. – Но не е прокопсала, както виждам. Не бих искал да завърша живота си по такъв касапски начин – с отрязана глава и разпран корем. Цялото това показно богатство не би могло да ми компенсира подобен край.
– Бедата ти, Сам, е, че си прекалено чувствителен към класовите различия – тихо се обади Конрад. – Много хора биха завидели на твоя живот.
– Ти само ми ги покажи – кисело се усмихна полицаят. – Ще трампя с тях всичко, което имам. Лесно ти е на теб да плямпаш. Имаш жена за чудо и приказ, която може да те накара да забравиш всички грижи и неприятности. Ако имах такава жена, бих се примирил с разхвърляната къща и буламачите, които ям. В случай че се интересуваш от музейни образци на женско бельо, хвърли едно око през оградата на градината ни в дните, когато жена ми пере. Бас ловя, че твоята си пада по разните копринени дантели, от които ми текат лигите всеки път, когато мина покрай някоя витрина. И това е единственият ми достъп до тях.
Конрад усети внезапна вълна на раздразнение. Познаваше жената на Бардин. Вярно, че не беше красавица, нито кой знае колко интелигентна, но поне се стараеше в домакинството – докато Джейни беше съвършено чужда на всичко това.
– Човек никога не цени онова, което има – рязко отсече той и заслиза по полегатите стъпала към басейна.
III
На ръба на басейна близо до дванайсетметровия трамплин стояха доктор Холмс, двамата му помощници, един фотограф и четирима полицаи и гледаха във водата. Там тя беше оцветена в аленочервено, докато навсякъде другаде беше яркосиня.
Когато наближиха облицования със сини плочки басейн, до който имаше и специален бар, Бардин се обади:
– Макар че хвърлих един-единствен поглед, не мога да кажа, че очаквам с нетърпение повторната си среща с нея.
Те се присъединиха към групата, скупчена под трамплина.
– Ето я – продължи полицаят и махна с ръка към водата.
Пол хвърли поглед към обезглавеното голо тяло, проснато на дъното в плиткия край на басейна. Призля му от варварския начин, по който бе обезобразено.
– А главата къде е? – извърна се той от страшната гледка.
– Оставих я там, където я открих: на масата в една от съблекалните. Искаш ли да я видиш?
– Не, благодаря. Сигурен ли си, че е Джун Арнът?
– Няма и капка съмнение.
Конрад се обърна към доктор Холмс: