– Да, замина – отвърна, разсъбличайки я с поглед. – Изглеждаш прекрасно, Доли. Как го правиш?
Тя сви рамене и се покачи на столчето до него.
– Не знам. А и Джак вече не ме забелязва.
Той се озъби злобно:
– Джак не умее да цени най-хубавото в живота.
– Нали знаеш, че онази Лайл е с него на яхтата? – продължи Долорес, като поемаше от бармана леденото мартини.
Головиц настръхна:
– Чух, но това не ми влиза в работата.
– Кажи ми, Ейб, Джак в опасност ли е?
– Не, не, няма такова нещо. Просто най-неочаквано реши…
– Моля те, Ейб, кажи ми! Ти остана единственият човек, на когото мога да имам доверие. В опасност е, нали?
Головиц хвърли поглед през рамо, за да се увери, че никой не може да го чуе.
– Не е изключено. Сметнахме, че ще е най-разумно да замине някъде, където да няма връзка с него. Поне засега.
– Заради Джун ли? – Головиц се поколеба, после кимна. – А организацията как ще реагира, Ейб? Възможно ли е това да е краят на Джак?
– Опасни приказки говориш, Доли, но щом като ме питаш, мога само да ти кажа, че не знам. През последните няколко месеца той никак не се интересува от мнението на организацията. Спомена ми, че щял напълно да се отдели от нея.
Това бе ново за Долорес, но тя се постара Головиц да не забележи изумлението й.
– Да, знам. И на мен ми каза нещо такова. Но никак не е разумно, нали?
– Така мисля.
Този път бе неин ред да се поколебае, но тя знаеше много добре, че ако не се възползваше от всяка предоставена възможност, след завръщането на Морър можеше да е вече късно. И като сниши глас, попита:
– Ако с Джак се случи нещо, нали ти ще заемеш мястото му?
Головиц я изгледа неспокойно. Беше стъпил върху опасна почва, но също така добре съзнаваше, че положението на Долорес е дори по-опасно.
– Всичко зависи от организацията. Може да имат някого другиго предвид.
Тя поклати отрицателно глава.
– Едва ли – после вдигна внезапно поглед и той прочете открита покана в зелените й очи. – Ако заемеш мястото му, нали ще се погрижиш и за мен?
Головиц се опита да запази хладнокръвие под проницателния й поглед. Долорес знаеше отговора, преди той да отвори уста.
– Ако аз заема мястото му, Доли, ти няма да има за какво да се тревожиш...
Тя се усмихна доволно:
– Сегашните безпокойства ми стигат, Ейб.
Головиц кимна. Въздържа се да я хване за ръката. Беше му ясно, че няколко души в бара не откъсват поглед от тях.
– Знам. На мен също.
Телефонът върху самия бар рязко иззвъня. Барманът вдигна слушалката.
– Да, сър – рече той след малко и остави слушалката върху вилката. После се обърна към Головиц: – Господин Сигъл иска да говори с вас, сър. Обажда се от кабинета ви. Било много спешно.
Головиц направи недоволна гримаса. Не можеше ли Сигъл да си гледа работата десет минути, без да го тормози? – ядоса се той, докато слизаше от столчето. Няма как, трябваше да отиде. Излишно бе да рискува да си навлече неприятности в началото на царуването си.
– Този Сигъл не може да си издуха носа, без да ме повика на помощ – оплака се той усмихнато на Долорес. – Какво ще кажеш да обядваме заедно след двайсетина минути?
Тя обаче поклати глава:
– По-добре да не рискуваме, Ейб. Прекалено много шпиони има наоколо – и го изгледа предупредително: – Сега се прибирам у дома – тя слезе от столчето. – Но ще обядваме заедно в най-скоро време. С нетърпение очаквам времето, Ейб, когато между нас няма да има никакви ограничения – и тя го изгледа многозначително, докато му се усмихваше за довиждане.
Головиц я проследи с жадни очи от бара до вратата, без да може да откъсне поглед от плавното поклащане на бедрата й под тънката рокля, широките й кръшни рамене и източените женствени крака. Толкова я желаеше, че чак му призля. Когато влезе в кабинета си, завари Сигъл да крачи напред-назад из стаята. Лицето му беше бледо, а като се приближи, от него силно лъхна на уиски.
– Момичето е в техни ръце – задъхано рече той.
Головиц настръхна:
– Какво говориш? В чии ръце?
– По дяволите! В ръцете на полицията. Онези двамата мухльовци са оплескали цялата работа!
Головиц се вцепени. Провал! В момента, в който бе хванал кормилото, корабът заседна. Какво щеше да си помисли за него организацията? Та това можеше да провали шансовете му изобщо да наследи Морър! Обхвана го хладна, злобна ярост.
– Джак нали ви каза да я ликвидирате? – разпищя се той с тънко гласче. – Да не искаш да ми кажеш, че не сте я ликвидирали?
Сигъл отстъпи назад. За пръв път виждаше Головиц в такова състояние. Видът му беше също тъй опасен и безумен, както и на Морър в подобна ситуация, когато нещата не вървяха по план.