– Успели да я завлекат в лабиринта на лунапарка, но, изглежда, че някой е бил подшушнал това на полицията. Ченгетата нахълтали, преди да открият малката мръсница. Моу е бил убит.
– Искаш да кажеш, че полицията е пипнала момичето след всичко, което Морър ти нареди? – отново се разпищя Головиц, свил в юмруци дебелите си ръце, с изкривено от ярост и страх лице. – Ти не чу ли думите на Маккан? По дяволите! Какво ти става?
– Предупредих господин Морър – озъби се Сигъл. – Нямахме никакво време да проучим мястото. Целият план се провали. Не е била сама и момчетата не са могли да я наближат. Предупредих го!
– Млък! – крещеше Головиц. – Не желая да слушам глупавите ти оправдания! Морър нареди да я ликвидирате и ти не изпълни заповедта му!
– Глеб и Уайнър не изпълниха заповедта – поправи го Сигъл с тебеширенобяло лице.
– А ти отговаряш за тях! Какви мерки си предприел? Какво, по дяволите, правиш тук с твоите оправдания? Веднага по следите й! Да бъде ликвидирана! Не ме интересува как, но задачата да бъде изпълнена!
– Тя е в ръцете на главния прокурор. Няма начин да се доберем до нея. Това е единственото място, където не можем да проникнем.
Головиц се опита да се пребори с гнева и страха си. Разбираше, че не се държи като шеф. Морър не би се държал така – не би крещял, не би ругал, не би беснял. Веднага би съставил план да поправи грешката. Овладя се с усилие на волята, отиде с разтреперани крака до едно кресло и се отпусна в него.
– Ако е видяла Джак в къщата на онази Арнът, с нас е свършено – изрече той по-скоро на себе си. – Всичко ще отиде по дяволите. От организацията няма да остане и следа. Но дали е видяла нещо. Можем ли да рискуваме с нейните показания?
– Естествено, че не можем – отвърна Сигъл. – Трябва да й попречим да говори. Може би Маккан ще свърши тази работа.
Головиц се намръщи:
– Маккан ли? Той мисли само за себе си. Не. Ще трябва сами да се оправяме. Къде са я отвели, знаеш ли?
– Направо в прокуратурата. Държат я някъде в сградата.
Головиц се замисли. После внезапно вдигна глава:
– Казваш, че Глеб е бил убит. А с Уайнър какво е станало?
Сигъл сви рамене.
– Не зная. Изчезнал е.
Головиц побеля като платно.
– Не знаеш? – повтори той, подскачайки от стола.
Сигъл зяпна насреща му:
– Все ще се появи. Ще му счупя главата, щом ми падне в ръцете!
– Идиот такъв! – разкрещя се пак Головиц. Лицето му се изкриви в тикове. – Та това момиче ще знае описанието му! И слепият ще открие човек с такова петно на лицето! Полицията ще го докопа за нула време и ако проговори, този път вече с нас наистина е свършено! Толкова ли не разбираш! На момичето му трябва само някакво потвърждение на показанията, за да ни окачи на бесилото, а Уайнър ще потвърди всичко, само и само да си отърве кожата! Нали от теб е получил заповедта? Да знаеш, че ако Уайнър проговори, веднага ще ти лепнат опит за убийство! А той ще проговори, не се заблуждавай! – и Головиц размаха дебели юмруци във въздуха. – Веднага тръгнете по дирите му! Намерете го и го ликвидирайте! А момичето остави на мен. Аз ще се справя с него, само затворете устата на Уайнър! Пусни по дирите му всички, които имаш на разположение! И ти самият върви!
Сигъл стоеше като закован, зяпнал пищящия жестикулиращ дебелак, но изведнъж осъзна, че Головиц е прав.
– Ще го очистя! – твърдо изрече той, отвори рязко едно чекмедже на бюрото си, извади автоматичен пистолет калибър 45 и го пъхна в задния си джоб. – Ще го открия и сам ще го очистя!
И бегом напусна стаята.
XX
Докато разказваше на прокурора за убийството на Моу и за намирането на Франсис Коулман, Конрад си мислеше, че никога преди не бе виждал Форест толкова възбуден.
– Къде е сега момичето? – попита прокурорът, след като изслуша разказа.
– На десетия етаж, сър. С нея са госпожица Филдинг и една медицинска сестра. Джаксън и Норис са на пост пред вратата. Трима полицаи отговарят за асансьора и стълбището. Засега е в пълна безопасност.
– Пострада ли по време на престрелката?
– По-скоро е изплашена. Ръката й е доста лошо срязана от парче стъкло, но иначе, като изключим шока, й няма нищо.
Форест потри ръце:
– Кога ще можеш да разговаряш с нея?
– Чакам доктор Холмс да ми разреши. Каза, че първо трябва да си почине добре, а след това ще ме пусне при нея.
– Добре. А Уайнър?
– Не мога да си обясня как се е измъкнал от полицейския кордон. Всички бяха страшно възбудени от това, че са притиснали Глеб натясно, и за жалост са го изтървали. Никой не го е забелязал. Сега цялата полиция е по петите му.
– Трябва да го намерим преди главорезите на Морър – мрачно отбеляза Форест. – Ако проговори и той, Пол, ще ги спипаме съвсем натясно и те много добре знаят това. Животът му в този момент не струва и пукната пара.