Тя изкачи стъпалата, отвори чантичката си и извади ключ. Той я последва в зле осветения занемарен вестибюл и когато момичето затвори входната врата, Пийт въздъхна мъчително, но с огромно облекчение – най-сетне успя! Най-сетне беше в безопасност, поне докато се стъмни. Тя нямаше и гък да каже, след като я заплаши с пистолета.
Момичето се заизкачва по стълбите. Той я следваше съвсем отблизо. Когато стигнаха втория етаж, тя спря на площадката пред вратата точно срещу стълбите.
– Тук е – рече и натисна дръжката. – Ах, дявол да го вземе! Тъпата ми прислужница пак ме е заключила! Всеки път го прави! Изчакай ме минутка, миличък, да изтичам до долу за втория ключ. Държа го в пощенската кутия – и като го потупа по рамото и му се усмихна широко, но някак си неискрено, се затича надолу, обратно по стълбите.
Пийт извади носна кърпа и си избърса лицето и врата. Потърси с несигурни пръсти цигара, запали и изгаси клечката кибрит. После отиде до перилата и погледна надолу.
Момичето тъкмо бе стигнало вестибюла. То се спря и вдигна очи към него. Погледите им се срещнаха и ледена вълна на страх обля Пийт, щом видя смъртно изплашения й вид. Инстинктивно разбра, че е паднал в капана.
Как можа да се хване на въдицата й така лековерно! Естествено, че хората на Морър нямаше да го убият в бара на Сам пред толкова свидетели. Щяха да гледат да го измъкнат някъде на спокойствие, а чрез нея бяха постигнали именно това – бяха го спипали насаме!
Чу зад гърба си превъртането на ключ и мигом бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Обърна се тъкмо навреме – вратата на апартамента на момичето бавно се отваряше.
Пийт не се поколеба. Измъкна пистолета със светкавично движение и стреля, като се целеше вдясно, малко над дръжката. Куршумът проби вратата, разхвърчаха се трески, чу се мъчителен стон, а след това нещо тежко се строполи зад вратата. Пийт вече хвърчеше надолу по стълбите, като прескачаше по три стъпала наведнъж. Втурна се слепешком по късия коридор към долната площадка, от която се излизаше във вестибюла. Взе последните стъпала с два скока и се приземи долу с такава сила, че къщата се разтресе.
Момичето бе клекнало до стената, притискайки ръце до гърдите си. Начервената му уста зееше в беззвучен писък, очите му бяха изпълнени с ужас.
Пийт се метна към вратата, но замръзна намясто, като видя през стъклените прозорчета двамата мъже, които се изкачваха по стъпалата. Веднага ги позна. Бяха Гьоц и Будз Конфорти – двама от най-опитните убийци на Морър. Отскочи назад. Сърцето му спря да бие. Обърна се и хукна обратно по коридорчето вдясно от вестибюла. Настигна момичето в момента, в който то се хвърли към стълбите, сграбчи го, обърна го с гръб към себе си и като го държеше с лявата ръка през кръста, като щит пред тялото си, продължи да отстъпва заднишком по коридора.
– Ако писнеш или се опиташ да се отскубнеш, веднага ще те убия – задъхано я предупреди той. – Има ли изход отзад?
– Пусни ме! – запъхтяно изсъска тя и заби нокти в китката му.
Той я удари жестоко по рамото с дулото на пистолета и тя изпищя.
– Има ли изход отзад?
– Да.
Входната врата бе отворена рязко с ритник и Гьоц се втурна във вестибюла. Пийт стреля по него, без да се цели. Момичето изпищя безумно, усетило топлината на изстрела. Гьоц се отпусна на едно коляно с изкривено в зловеща гримаса злобно мургаво лице.
– Не стреляйте! – изкрещя момичето и размаха умолително ръце пред вдигнатия от Гьоц 45-калибров пистолет.
Пийт продължи да отстъпва назад, влачейки я със себе си. Виждаше как Гьоц се опитва да се прицели в него, затова сведе още повече глава и вдигна естествената си закрила по-нависоко, за да го прикрива изцяло. Тя риташе като обезумяла, обувките й се разхвърчаха встрани, бялата й пола се вдигна над бедрата.
Гърбът на Пийт тъпо се удари в някаква врата. Той отново стреля по нападателя си и замалко да го улучи – шапката на Гьоц отлетя встрани. Гьоц натисна спусъка. Стреля три пъти. Куршумите се забиха в извиващото се тяло на момичето. Пийт усети ударите им. Момичето така рязко се изви, преди да се вцепени в ръцете му, че замалко да го изтърве. Миг по-късно вяло се отпусна. От внезапния безжизнен товар Пийт почти изгуби равновесие. Заопипва трескаво зад себе си, откри дръжката на вратата и я отвори.
Конфорти също бе влязъл пълзешком във вестибюла. Докато той вдигаше пистолета си, Пийт стреля по него. Без да изчака да види резултата от изстрела си, отхвърли от себе си тялото на момичето, скочи през отворената врата, блъсна я след себе си, хукна като луд през малкото дворче, прехвърли се през дървената ограда и се приземи, оставайки без дъх, на тясната криволичеща уличка. Затича се по нея, а зад гърба си чу преследвачите. Пробяга стотина метра по зигзагообразната уличка, като гледаше да се придържа все до дървените огради.