Видя отпреде си оживената главна улица и тълпата от минувачи. Успя по някакъв начин да увеличи скоростта си и излезе на нея в момента, в който Гьоц се показа от последния завой. Гьоц вдигна пистолета си, щом зърна Пийт, но го свали, когато жертвата му се скри зад ъгъла.
Пийт се втурна през множеството, заляло улицата, като блъскаше хората. Беше прибрал пистолета в джоба на сакото си, но минувачите, стреснати от изпотеното му ужасено лице и загледани след него, усещаха, че нещо става.
Сега вече беше на открито, на произвола на съдбата. Всеки миг някоя кола щеше да го подмине и да го пререже надве от картечен откос. Спря на бордюра, едва дишайки, и се заоглежда в двете посоки. Забеляза едно такси и замаха трескаво. То зави към бордюра и спря до него.
– Към парка – запъхтян изрече Пийт, докато бързо отваряше вратата.
В този момент отзад го сграбчиха нечии ръце и той изкрещя от ужас, обръщайки глава. Бяха го хванали двама едри полицаи.
– Спокойно – посъветва го единият. – Трябваш ни, Уайнър. Вземи му пищова, Джак.
Вторият полицай с опитно движение измъкна пистолета му и го пъхна в задния си джоб.
– Ние ще вземем таксито – продължи първият. – Към управлението, приятелче, и по-живо.
С крайчеца на окото си Пийт забеляза голямата черна кола, която се носеше към таксито.
– Внимавайте! – изкрещя той и се изтръгна от ръцете на полицая, който го държеше. Хвърли се по лице върху пода на таксито в момента, в който черната кола прелетя покрай тях. Шумът на уличното движение бе заглушен от дивия пукот на картечницата. Таксито лудо се залюля под градушката от куршуми. Единият полицай бе улучен през лицето. Главата му се превърна в каша от кръв и размазани кости. Вторият се хвърли върху Пийт. Шофьорът на таксито бе улучен от опашката на картечния откос. Зверският удар на куршумите го изхвърли от колата и го метна на тротоара.
Уличната тълпа се втурна във всички посоки, пищяща, истерична. Няколко души бяха улучени и останаха да лежат върху тротоара и платното.
Черната кола продължи с бясна скорост и се скри зад ъгъла. Едрият полицай, който прикриваше Пийт с тялото си, се надигна разтреперан.
– Мръсници! – изсъска през стиснати зъби. – Гадни, долни мръсници! – и изтегли Пийт от таксито. – Хайде, ти! Ставай! – излая и помъкна Пийт през тротоара под прикритието на навеса на някакъв магазин. Блъсна го в едно ъгълче между две витрини с дебели стъкла и застана пред него с пистолет в ръка.
– Вкарай ме вътре! – развика се Пийт възбудено. – Чуваш ли, глупак такъв! Или мислиш, че стъклото ще спре куршумите!
– Затваряй си устата! – изръмжа полицаят. – Други куршуми няма да има!
Още не беше изрекъл тези думи, когато черната лимузина се върна, за да направи втори опит. Хората на улицата, които я видяха да се задава, се хвърлиха по лице на тротоара или се втурнаха като обезумели към магазините. Колите започнаха да правят бесни маневри, за да избегнат черната лимузина, която се носеше безогледно по средата на платното, и някои от тях се качиха на тротоара. Една дори се вряза във витрината на някакъв магазин.
– Внимавайте! – изкрещя Пийт и блъсна полицая с всички сили, за да си направи място да легне по лице.
Полицаят, храбър и тъп като разбеснял се носорог, взе да стреля по лимузината, докато тя минаваше покрай него с пълна скорост. Огненият откос, който дойде в отговор от невидимата картечница, беше унищожителен. Полицаят сякаш се пръсна на парченца, когато куршуменият камшик го шибна през гърдите и го хвърли отново върху Пийт. Колата спря. Гьоц и Конфорти изскочиха отвътре с лъснали от пот лица, с широко зинали уста. Беше им наредено на всяка цена да ликвидират Пийт и сега изпълняваха заповедта. Някъде там, под навеса на магазина, под мъртвото ченге и купищата натрошено стъкло, беше Пийт и те го знаеха. Конфорти носеше картечница “Томсън”. Гьоц стискаше по един пистолет във всяка ръка. Конфорти започна да обсипва навеса с куршуми още докато тичаше към него. Пийт зърна линията на куршумите, които се удряха в тротоара, откъртваха парченца бетон и напредваха към него като смъртоносен килим. Придърпа мъртвия полицай отгоре си, стисна го за колана, усети как кръвта на убития закапа по лицето му, и затвори очи. Безжизненото тяло подскачаше от куршумите, изсипали се по краката му. Сетне нов звук накара сърцето му отново да започне да бие – звукът на полицейските сирени и острият бодър пукот на полицейските автомати.