Гьоц изруга и се извърна рязко. В същия миг три полицейски коли с рев се втурнаха по улицата към него. Той вдигна пистолет, но първата кола даде газ, удари го като експресен влак и го хвърли високо във въздуха.
Конфорти изобщо не се обърна, а се втурна към навеса. Краката му се мярнаха пред погледа на Пийт, когато той се надвеси над убития полицай. Пийт се опита да се слее със земята, като се впи с всички сили в колана на мъртвия. Конфорти го забеляза и зъбите му се оголиха в победоносна усмивка. Издърпа полицая заедно с Пийт, който за нищо на света не пускаше колана.
– Махай се! – развика се Пийт, като се опитваше да се скрие зад тялото на полицая. – Недей!
Конфорти вдигна томсъна. Дулото се насочи към Пийт. Пийт се вторачи в мерника. Очите му щяха да изскочат от орбитите. Пръстът на Конфорти побеля, напрегнат върху спусъка.
Зад Конфорти изтрещяха автоматите.
Пийт видя внезапния израз на болка на плъховидното му лице. Видя, че очите на Конфорти стават безжизнени. Томсънът подскочи нагоре, умиращата ръка се вцепени и започна да стреля, защото умиращият пръст автоматично натискаше спусъка. Миг по-късно Конфорти изпусна картечницата, направи крачка напред и се просна по лице.
В следващата секунда Пийт бе наобиколен от намръщени полицаи.
XXII
Дебелият сержант зад бюрото, който беше дежурен, размърда туловището си върху скърцащия стол и кимна с яйцевидната си глава.
– Лейтенантът тъкмо го разпитва. Нали ви очаква?
– Да – отвърна Конрад. – Какво прави; налага Уайнър ли?
Лицето на сержанта придоби замечтано изражение.
– Е, не бих казал, че го глади с перце. Заради него си отидоха трима от най-добрите ни момчета.
Конрад се извърна, прекоси стаята на дежурните с три разкрача и забърза по коридора, после слезе по каменните стъпала и се отправи към вратата в дъното на втори коридор. Натисна дръжката и бутна вратата.
Пийт седеше в ярък кръг ослепителна светлина. Малката стаичка беше изпълнена с тютюнев дим, миризма на пот и прах, а така също с червендалести полицаи с яки вратове. Бардин беше застанал пред Пийт и в момента, в който Конрад влезе в стаята, замахна и удари Пийт през лицето с опакото на ръката си. Ударът прозвуча като спукването на книжна кесия, главата на Пийт се отметна рязко назад, после пак напред. От спуканата устна шурна кръв по брадичката му. Тъмните му очи, присвити и изпълнени с омраза, продължиха да гледат Бардин, без да мигнат.
– Значи за пръв път чуваш името Морър? – питаше подигравателно Бардин. – Че не четеш ли вестниците?
– Само спортната страница – изсъска Пийт през стиснатите си зъби.
Бардин замахна отново, но Конрад се пресегна и улови ръката му.
– Спокойно, Сам – тихичко рече той.
Бардин рязко се извърна. Очите, които впери в Конрад, бяха лишени от блясък, студени.
– Да, нали! – изрече той с яростна горчивина. – Спокойно! Какво ти пука за убитите момчета! Какво ти пука за техните вдовици и деца! Спокойно! Какво искаш да правя? Да взема този мръсник в прегръдката си и да му дам да суче?
Конрад пусна ръката му.
– Извинявай, че ви провалям развлечението, но този човек ни е нужен – той извади някаква хартия от джоба си и я метна върху бюрото. – Ето ти и документа, Сам. Да се разпиша ли, че го вземам със себе си?
Лицето на Бардин се наля с кръв. Той вдигна документа, хвърли му един поглед и пак го пусна върху бюрото.
– И за какво ви е? – попита той с напрегнат, стържещ глас. – За да го сложите в мека постеля с радио и четири хранения на ден?
Конрад го изгледа, без да мигне, и не отговори. Бардин изгрухтя, отиде до бюрото си, извади разписната тетрадка, надраска яростно нещо, като пръскаше мастило, и я побутна към Конрад.
– Добре, вземете си мръсника. Той нищо не казва. Нищо не знае. Никога не е чувал за Морър. Кракът му не е стъпвал в лунапарка. Ако си въобразяваш, че ще измъкнеш нещо от него, без да го пребиеш от бой, дълбоко се заблуждаваш.
– Искам да ми го изпратите в затворническа кола с охрана – рече Конрад. – Нали ще се погрижиш за това, Сам?
Бардин стана и кимна на един от полицаите, който веднага излезе. После се приближи до Пийт и го загледа яростно.
– Ти пак ще се върнеш при нас, Уайнър. Не се надявай, че всичко е тръгнало по мед и масло само защото прокурорът се интересува от теб. Пак ще ни паднеш в ръцете и тогава вече ще се погрижим за здравето ти, както трябва – той замахна и фрасна Пийт с опакото на ръката си с такава сила, че го прекатури заедно със стола. Пийт се просна на пода със замътен поглед, хващайки се за подпухналата дясна буза.