– Добре, докторе, видях, каквото трябваше. Сега вече можете да действате. Изпратете ми един екземпляр от доклада си.
Докторът кимна.
– Хайде, момчета, вадете я – нареди Бардин. – И много да внимавате!
Трима от полицаите неохотно пристъпиха напред. Единият вкара във водата голяма кука, завързана за въже, и взе да се опитва да закачи с нея тялото.
– Докато се оправят тук, дай да поговорим с Фидър – предложи Конрад. – Кажи на някой от хората си да го повика в къщата.
Бардин изпрати един полицай.
Докато се изкачваха по стъпалата към къщата, Пол попита:
– Е? Какво мислиш за всичко това?
– Според мен убиецът е бил много чест посетител тук. Фактът, че пазачът му е отворил портата, изключва възможността да е някой непознат, а това, че е избил цялата прислуга, също потвърждава това предположение – не е искал да го разпознаят.
– Освен ако не е дело на някой умопомрачен маниак.
– Пазачът не би му отворил портата.
– Защо не? Зависи какво му е казал онзи.
Когато стигнаха къщата, от входната врата излязоха двама полицаи с носилка, на която имаше покрито тяло.
– Това е последният, лейтенанте – обади се единият. – Къщата вече е чиста.
Бардин изръмжа нещо, качи се по стълбите и влезе във вътрешния двор.
– Как смяташ, Фидър дали е забъркан? – попита Конрад, докато се отпускаше в един плетен стол.
– Не е такъв тип – не би се развилнял така. Освен това трябва да има много сериозен повод за подобно нещо – тя е единственият му клиент и той твърде добре е печелел от нея.
– Жена като нея сигурно има много врагове – продължи Конрад, протягайки дългите си крака. – Който го е сторил, я е мразил до дъното на душата си.
– Доколкото успяхме да разберем, имала е доста неприятни познати – каза Бардин, като търкаше с пръсти очите си. – От слуховете, които достигаха от време на време до мен, знам, че не е била от гнусливите. Знаеш ли, че е била близка с Джaк Морър?
Конрад окаменя.
– Не. Колко близка?
Бардин се усмихна широко.
– Знаех си, че ще наостриш уши. Не мога да твърдя със сигурност, ала се носят доста слухове. Държала го е в голяма тайна, но според клюките са били любовници.
– Ще ми се да вярвам. Цялата история е напълно в стила на Морър. Безчовечен тип. Спомняш ли си масовото избиване на гангстери, което той бе наредил преди две-три години? Дето бяха застреляли с картечница седем души до една стена?
– Не сме напълно сигурни, че е било работа на Морър – предпазливо възрази Бардин.
– Кой тогава? Онези седмината се бяха опитали да навлязат със сила в неговата територия. Само той имаше полза от премахването им.
– Капитанът не беше съвсем убеден. По-скоро смяташе, че хората на Джъкоби се опитват да припишат нещо на Морър.
– Много добре ми е известно мнението му за тази изчанчена теория. Беше си работа на Морър и убийствата тук като нищо може да са негово дело.
– Откачаш на тема Морър – сви рамене Бардин. – Бас ловя, че си готов да продадеш душата си, само и само да го тикнеш зад решетките.
– Не го искам зад решетките – произнесе Конрад с неочаквана злоба в гласа. – Искам го върху електрическия стол. Прекалено дълго се застоя на този свят.
В дворчето влезе полицай, изкашля се и изразително посочи с палец.
– Господин Фидър е тук, сър.
Конрад и Бардин станаха от столовете си.
Харисън Фидър, рекламният агент на Джун Арнът, прекоси бързо покрития с мозайка под с пружинираща походка. Беше слабовато човече с втренчен поглед, стиснати устни и хлътнали бузи. Той сграбчи ръката на Конрад и силно я раздруса.
– Много ми е приятно да ви видя тук. Какво става? Джун добре ли е?
– Ни най-малко – тихо отвърна Конрад. – Убита е. И тя, и цялата прислуга.
Фидър преглътна мъчително и лицето му посърна. Но бързо се съвзе и седна на един от плетените столове.
– Искате да кажете, че е... мъртва?
– Извън всякакво съмнение.
– За Бога! – той свали шапката си и разроши с ръка оредяващата си коса. – Мъртва, значи? Виж ти! Не мога да повярвам... – втренчи се първо в Бардин, после – в Пол. И двамата не продумаха. Само изчакваха. – Убита! – продължи Фидър след кратко мълчание. – Ама че сензация ще бъде! Фю! Не знам да плача ли, да се смея ли...
– Какво значи това? – изръмжа Бардин. Лицето му се свъси осъдително.
Фидър се усмихна накриво:
– Разбира се, че не знаете какво значи, нали не сте работили за нея цели пет безкрайни години! – наведе се напред и взе да размахва пръст към Бардин. – Не чакайте от мен да зарева! Може заедно с нея да си губя прехраната, но поне ще си отдъхна! Тази мръсница направо ме съсипваше! В края на краищата един от нас двамата нямаше да издържи. Заради нея получих язва. Ако знаете само какво съм понасял от тази жена!