Конрад се извърна. Не одобряваше подобни методи, но и не можеше да вини Бардин. На всеки полицейски лейтенант би му кипнала кръвта, ако загубеше трима добри полицаи, за да спаси живота на едно нищо и никакво младо гангстерче.
Пийт се изправи на разтрепераните си крака и се облегна вяло на стената. Никой нищо не каза. Никой не помръдна. Минутите минаваха бавно и мъчително. Сетне вратата се отвори и полицаят се върна.
– Всичко е наред. Чакат пред страничния изход.
– Хайде, вземи го – рече Бардин на Конрад, като махна отвратено. – И не забравяй да ни го върнеш, след като свършите с него.
– Ще ви го върна – Конрад погледна към Пийт. – Хайде, Уайнър.
Пийт прекоси стаята. Като си проправяше път през едрите, застрашителни на вид полицаи, които не се и помръдваха, за да му сторят път, а само го следяха с гневни очи, имаше чувството, че минава през гора от страшни великани.
Пред страничния изход в големия закрит вътрешен двор ги чакаше тежка камионетка със стоманени стени, оградена от полицаи с готови за стрелба автомати. Шестима моторизирани патрули вече бяха яхнали мотоциклетите си. Моторите бръмчаха, а загорелите лица на полицаите бяха напрегнати.
Пийт се качи в камионетката, следван от Конрад. Стоманената врата се затвори с трясък и Конрад я залости от вътрешната страна с две тежки резета.
– Седни – кратко нареди той. Пийт седна. Чу рева на мотоциклетите и камионетката рязко потегли по охранявания път към кметството. Конрад извади пакет цигари, изтръска две, подаде една на Пийт, запали му я, сетне запали и своята. – Какво ще правиш, когато дойде някой поръчител да те освободи срещу гаранция? – тихо попита той.
Пийт рязко вдигна очи:
– Нали ще ме обвините в убийство? Убийците не ги пускат под гаранция…
Конрад го изгледа замислено.
– Може и да не ти представим обвинение в убийство. Какво ще кажеш, ако обвинението е в общуване с известни престъпници? Тогава ще те измъкнат под гаранция още след час-два.
Видя, че Пийт пребледня.
– Не искам да излизам под гаранция!
– Защо? – Пийт не отговори. Впери поглед в белезниците около китките си и усети как потта отново започва да се стича по лицето му. – Нима те е страх да излезеш под гаранция?
– Отказвам да говоря.
– Ще промениш решението си. Добре си помисли. Изпусна ли те от ръцете си, животът ти няма да струва и лула изпушен тютюн. Ще те охранявам само ако се разприказваш.
– Не знам нищо – отвърна Пийт намусено и упорито. После се размърда така, че почти обърна гръб на Конрад.
– Глупак такъв! – рече Конрад. – Че нали момичето ще те разпознае! Или си въобразяваш, че ще се измъкнеш? Нали си бил изпратен да я убиеш? Действал си по заповед на Морър – Пийт не каза нищо. – Рано или късно ще трябва да проговориш – тихо продължи Конрад. – Не можеш да прекараш остатъка от дните си в безвъздушно пространство. Ще трябва да преминеш на нечия страна. Или ще говориш и ние ще те охраняваме, или ще си държиш устата затворена и ще те пуснем на свобода. Трета възможност нямаш – Пийт продължи да мълчи. – Ти не си ни нужен – отново заговори Конрад. – Трябва ни Морър. Ако ни помогнеш, ще се погрижим за теб.
Пийт се извърна към него:
– Ще се погрижите ли? Я не ме разсмивайте! Наистина ли си вярвате, че ще можете да ме охранявате? Единственият ми шанс е, докато си държа устата затворена. Не е кой знае колко голям, но все пак е шанс. Проговоря ли, пишете ме мъртъв. Нито вие, нито цялата ви проклета полиция няма да ме опази жив!
– Я не ставай глупак! – сряза го Конрад. – Разбира се, че ще можем да те опазим! Аз ти гарантирам!
Пийт го изгледа продължително, после се наведе напред и се изплю върху пода.
XXIII
Ван Рош чакаше Конрад в кабинета.
– Доведе ли го? – попита той.
– Да – отвърна Конрад и седна зад бюрото си. – Горе е на десетия етаж с двама телохранители. Защо имаш такъв възбуден вид?
– Ейб Головиц в момента е при прокурора. Донесъл е официално искане за освобождаването на госпожица Коулман.
Конрад настръхна.
– Да не ме будалкаш?
Ван Рош поклати глава.
– Пристигна преди десетина минути. Прокурорът се бави и го мотае, докато дойдеш ти. Головиц настоява да се срещне с госпожица Коулман.
Конрад се изправи на крака.
– Я аз да отида при прокурора – той тръгна по коридора към кабинета на Форест, почука на вратата и я отвори.
Прокурорът седеше на бюрото си, стиснал в ръце попивателната преса. Вдигна поглед при появата на Конрад, сви примиренчески рамене и махна с ръка към Головиц, седнал до бюрото му с безизразно кръгло мургаво лице.