– Не ви вярвам. Опитвате се да ме сплашите! Нищо не съм видяла и се прибирам вкъщи!
Конрад едва се сдържа.
– Госпожице Коулман, моля ви да размислите добре. Ние ще ви предпазим от всеки. Няма от какво да се боите. От Морър ли ви е страх? Кажете ми защо не искате да останете тук поне няколко дни?
– Нямам намерение да остана и не се нуждая от закрилата ви! – ядосано го сряза тя. – Според мен всичко това ми го наговорихте, за да ме сплашите до такава степен, че да ви дам показания, но не се надявайте!
Конрад се запъти към вратата.
– Мадж, обади се на прокурора и му кажи, че Головиц може да се качи.
Мадж го изгледа с разтревожени очи:
– Головиц ли? Нима ще позволите…
– Бъди така добра и изпълни нареждането ми! – сряза я Конрад и пак се обърна към Франсис: – Долу един адвокат иска среща с вас. Донесъл е официален иск за вашето освобождаване. Не можем да се противопоставим на този иск, но ако вие не желаете да тръгнете с него, той не може да ви принуди. Всичко зависи от вас.
Франсис го изгледа предизвикателно.
– Разбира се, че ще тръгна с него!
Конрад се приближи до нея.
– Чуйте, малка глупачке! Защо според вас един адвокат си е направил труда да съставя иск за вашето освобождаване? Защото е адвокатът на Морър, затова!
– А откъде да знам, че не е изпратен от Бънти Бойд? Искате да ме задържите тук, нали? Не вярвам на нито една ваша дума!
На вратата се почука и Мадж надзърна вътре.
– Господин Головиц – обяви тя.
И Головиц влезе със самодоволна усмивка на мургавото си лице.
– Вие ли сте госпожица Коулман?
Франсис го изгледа изучаващо.
– Да.
– Аз съм адвокат и представлявам Норгейтския профсъюз. Секретарят на профсъюза ми се обади и ме осведоми, че сте задържана тук. Прокурорът ми каза, че няма никакви основания да ви държи повече. Съгласна ли сте да дойдете с мен?
За миг Франсис се поколеба. Нещо у Головиц я правеше неспокойна.
– Не, благодаря, не искам да дойда с вас. Просто желая да си отида вкъщи.
Головиц се засмя:
– Да, разбира се. Аз ще ви придружа само до изхода. Ще ви бъда много задължен, ако се свържете със секретаря на съюза и го уведомите, че съм уредил освобождаването ви.
Конрад се приближи безшумно до вратата и махна на Мадж:
– Кажи на Ван да доведе Уайнър – прошепна й той.
Когато се обърна пак към тях, Франсис попита:
– Може ли да тръгна още сега?
– Разбира се – отвърна Головиц.
– Един момент – намеси се Конрад. – Докато сте тук, господин Головиц, може би ще пожелаете да освободите под гаранция още един от клиентите ни. Влез, Уайнър.
Головиц беше прекалено зает със съставянето на иска за освобождаването на Франсис, за да провери каква бе съдбата на Пийт. Сигъл го беше уверил, че Пийт ще бъде очистен, затова внезапната му поява тук го извади от равновесие. Дебелото му лице стана мораво, той пристъпи към Пийт с яростно оголени зъби.
– Махайте се! – извика момчето и отскочи назад.
Головиц осъзна прекалено късно, че се е издал. Изкриви устни в принудена любезна усмивка, но видя ужаса, изписан върху лицето на Франсис.
– Не искате ли да вземете и Уайнър заедно с госпожица Франсис? – тихо продължи Конрад. – Съмнявам се, че ще дойде с вас, но поне можете да го попитате...
Святкайки яростно с очи, Головиц се обърна към Франсис:
– Хайде да тръгваме, госпожице Коулман. Ще ви взема такси.
– Не тръгвайте с него! – развика се Пийт. – Той е от организацията! Останете, тук сте в безопасност! Не тръгвайте с него!
Головиц протегна ръка и мило хвана Франсис за лакътя.
– Не познавам този човек, но ми се струва, че не е на себе си – рече той. – Хайде, мило дете...
Франсис потрепери и отскочи назад.
– Не! Ще остана тук! Не искам да дойда с вас. Няма да дойда с вас!
– Боя се, че се държите като глупаво момиче! – изрече Головиц и безмълвната заплаха в черните му очи смрази Франсис. – Идвате ли или не?
– Кажете му да си върви! – извика тя, седна на дивана и зарови лице в ръцете си. – Моля ви, кажете му да си върви!
Головиц изгледа Пийт, след това тихо напусна стаята.
Никой не помръдна, докато той прекосяваше преддверието. Проследиха го с очи как отваря вратата, излиза в коридора и затваря, оставяйки след себе си атмосфера, наелектризирана с опасност.
XXIV
– Джейни! – Конрад стоеше в малкото антренце и я чакаше да се обади. Нямаше я в стаите на долния етаж и му мина през ума, че може да е излязла. Напоследък два-три пъти не я завари у дома, когато се прибираше от работа. През последните три дни отношенията им съвсем се бяха обтегнали. Тя не му казваше къде е била, а и той не я питаше.