– А Морър какво ще каже? – попита Сигъл и облиза пресъхналите си устни. – Нали знаете, че той за нищо на света не би допуснал на своя територия човек от синдиката?
– Да, но Морър сега го няма. Ако беше останал, може би нямаше да се наложи да молим за Ферари, но нали избяга… Трябва да спасяваме организацията. И само един човек може да ми свърши тази работа – Ферари!
Името Вито Ферари смразяваше кръвта на Сигъл така, както в Средновековието сърцето на еретиците се е смразявало, когато се е споменавало за Инквизицията. Вито Ферари беше палачът на синдиката. За неговата жестокост и безчовечност, за неговите престъпления и жажда за кръв се разказваха фантастични и невероятни истории. Беше се превърнал в легенда сред престъпните среди.
Сигъл много добре знаеше, че ако някога стъпеше накриво, синдикатът щеше да изпрати именно Ферари да му види сметката. Да помолиш Ферари да дойде в Пасифик Сити, беше все едно да поканиш смъртта на гости, и Сигъл впери в Головиц ужасени очи.
– Сигурно сте полудели! – повтори той.
Головиц отново разтвори дебелите си ръце.
– Въпросът беше или той, или организацията. Не мисли, че много ми се искаше да го викам. Ако ти беше показал с нещо, че си в състояние да се оправиш сам, щях ли да го каня?
Сигъл понечи да каже нещо, но в този момент на вратата се почука. Той се стресна, сетне се извърна с лице натам, а очите му бяха като на болно, уплашено псе.
– Влез! – извика Головиц.
Влезе Дъч с празно, тъпо изражение – като човек, излязъл на слънчева светлина, след като е гледал двусериен филм в тъмен салон.
– Тук един човек пита за вас – обърна се той към адвоката. – Каза, че го очаквате.
Головиц пребледня. После бавно кимна.
– Точно така. Нека влезе.
Дъч погледна въпросително към Сигъл, който обаче се извърна настрани. Тогава той прекоси стаята и отвори вратата към преддверието.
– Заповядайте – чу го Сигъл да казва.
Сигъл се изправи в очакване, а сърцето му се удряше като обезумяло в ребрата. Макар да беше чувал многократно името на Ферари през престъпната си кариера, никога не го беше виждал дори на снимка. Но затова пък си беше нарисувал мислено неговия портрет: едър като бик, груб, мощен, свиреп и безпощаден. Като се имаше предвид репутацията му, никакъв друг образ не би задоволил Сигъл. Затова именно получи силен шок, когато Вито Ферари тихо се вмъкна в стаята.
Той нямаше дори метър и петдесет – направо джудже, при това само кожа и кости. Официалният му черен костюм сякаш бе окачен на шивашки манекен, направен само от тел. Необикновената му походка веднага впечатли Сигъл. Той сякаш се плъзгаше по паркета безшумно и плавно като призрак, краката му стъпваха в празно пространство, а когато Луис вдигна очи към лицето му, то отново му напомни призрак. Физиономията на Ферари беше клиновидна, под широкото чело постепенно се заостряше надолу и свършваше с тясна квадратна брадичка. Носът му беше извит и възголям, а устата – тънка линия, без никаква следа от устни. Жълтеникавата му кожа бе така силно изпъната, че разкриваше цялата костна структура и главата му приличаше на череп. Малките очички бяха поставени дълбоко и обградени с тъмни орбити, от което бяха почти невидими, а когато Сигъл се вгледа в тях, му се стори, че вижда втренчените неестествени очи на восъчна фигура.
И Головиц, и Сигъл бяха толкова стреснати от неочакваната външност на Ферари, че стояха като вкаменени, втренчени в него, без да бяха в състояние да отворят уста.
Ферари свали черната си шапка. Гъстата му тъмна коса вече се бе прошарила на слепоочията. Постави шапката си на бюрото и седна на стола, от който бе станал Сигъл.
– Жена и мъж, нали така? – попита той. Гласът му беше особен, хрипкав и Луис отново усети студена тръпка. Такъв глас бе чувал от устата на медиум по време на спиритически сеанс.
Головиц побърза да се овладее.
– Много ми е приятно, че се отзовахте на поканата ми – запелтечи той с пълното съзнание, че говори глупости, но без да може да спре. – Много мило от страна на Големия Джо…
– Къде са? – прекъсна го Ферари, впил хлътналите си очи в лицето на Головиц.
Адвокатът преглътна мъчително, взе да заеква и погледна безпомощно към Сигъл.
– Имате предвид двамата, за които трябва да се погрижите ли? – обади се Сигъл и гласът му прозвуча фалшиво.
– А кой друг? – нетърпеливо попита Ферари. – Къде са? Не знаете ли?