– Намират се в една ловна хижа в Бучърс Уд – бързо изрече Головиц. Същата сутрин бе получил подробни сведения от Маккан. – Имам карта на мястото – той отвори едно от чекмеджетата на бюрото, извади грижливо сгънат план и го побутна към Ферари. Ферари го взе, сгъна го на четири и го прибра в джоба си, без дори да го погледне.
– Как желаете да ги убия? – попита той.
– Оставям това на вас – каза Головиц. – От съществено значение е обаче смъртта им да изглежда като нещастен случай.
Ферари сбърчи тънките си устни.
– Кога трябва да умрат? – зададе той следващия си въпрос и седна.
– Не е ли за предпочитане да обсъдим начините, по които можете да се доберете до тях? – Головиц беше засегнат от високомерния тон на Ферари. – Ако беше чак толкова лесно, нямаше да ви викам. Намират се под денонощна охрана. Никой не може да се доближи до хижата незабелязано. Разполагат с кучета, прожектори и цял полицейски участък ченгета, които охраняват единствения път дотам. Има и шест подбрани полицаи, до един опитни стрелци, които пазят двамата на смени. Две полицайки постоянно са с момичето дори когато спи. Уайнър се охранява по същия начин от полицаи. Така че въпросът е не кога да умрат, а как да се доберем до тях.
Ферари прокара костелив пръст по носа си, съзерцавайки Головиц като учен, открил неизвестен микроб.
– Попитах ви кога трябва да умрат – повтори той.
Адвокатът хвърли поглед към Луис и сви рамене:
– Колкото се може по-скоро, естествено.
– Много добре. Ще ви съобщя датата, след като изуча картата и огледам мястото – Ферари говореше на бавен, точен английски, със силно забележим италиански акцент. – По всяка вероятност след два дни.
– Искате да кажете, че ще ги убиете след два дни? – възкликна Сигъл. – Та това е невъзможно!
– Не е възможно, разбира се, и двамата да умрат след два дни, но единият ще бъде ликвидиран тогава. Ако не настоявахте смъртта им да изглежда като нещастен случай, и двамата да са мъртви още вдругиден. Но двама души да си отидат толкова бързо, ще е прекалено много като съвпадение – той погледна пак към Головиц: – Сигурен ли сте, че трябва да умрат в резултат на нещастен случай?
– Това е най-същественото – настоя Головиц, като вътрешно злорадстваше, че е усложнил задачата на Ферари. – Ако вестниците заподозрат, че са били убити, ще вдигнат голяма врява и ще предизвикат разследване на случая, а ние не можем да си го позволим.
– Така е – Ферари прокара пръсти като на граблива птица през гъстата си коса. – Много добре. Значи единият ще умре след два-три дни. Трябва да обмислим какво ще правим с втория, след като свършим първата задача.
– Извинете ме за скептицизма – сухо отбеляза Головиц, – но ние вече обсъдихме всички начини и средства да се доберем до тях и не намерихме нито едно решение на въпроса. А вие говорите така, като че работата вече е сигурна, без дори да сте имали възможността да проучите терена.
Ферари отново прокара пръст по носа си. Това очевидно бе несъзнателен тик.
– Да, но аз съм експерт – тихо произнесе той. – Докато вие сте аматьор. Самият ви подход към работата е неправилен. Търсите трудностите. Предварително сте решили, че задачата е невъзможна. Сам сте си нанесли поражение, а не сте победен от обстоятелствата – той се облегна назад, сплете костеливите си пръсти и ги отпусна на кръстосаните си крака. Няма вид на човек от този свят, мислеше си Сигъл, който не можеше да откъсне поглед от него – хем му призляваше, като го гледаше, хем изпитваше непреодолимо възхищение. Когато Ферари кръстоса тънките си крака, те се залюляха на половин метър от пода. – А аз пристъпвам към работата самоуверено. Никога не съм претърпявал поражение и няма да претърпя. Справял съм се с къде-къде по-трудни задачи.
– Тази никак не е лесна – обади се Луис, като се опитваше да срещне дълбоко хлътналите непомръдващи очи, които сякаш пробиваха дупки в мозъка му. – Ще имате голям късмет, ако очистите дори единия, камо ли и двамата.
Ферари се наклони напред и се усмихна. Зъбите му бяха големи, жълти и развалени. Напомни на Сигъл за злобен кон, който посягаше да го ухапе.
– Късметът изобщо не влиза в сметките ми – рече дребосъкът. – Ако се осланях на късмета си, доникъде да не съм стигнал. Едно ви казвам – и двамата ще умрат! И го гарантирам. Не очаквам да ми повярвате. Почакайте и сами ще се убедите. Само не забравяйте какво съм ви казал – подгоня ли някого, винаги го настигам. Не съм търпял неуспех и няма да претърпя! Никога!
При тези думи на Ферари болезненото напрежение, което бе обхванало Головиц, когато научи, че момичето и Уайнър са в ръцете на прокурора, започна да го напуска. Осени го внезапно предчувствие, че това страшно човече не блъфира. Най-умната му постъпка досега бе именно повикването на Ферари. Сигурен бе, че дребното човече щеше да спаси царството му.