– В какъв смисъл, Пол? – попита внимателно.
Конрад само сви рамене.
– Сигурен съм, както съм сигурен, че седя тук, че е видяла Морър в “Мъртва точка”. И в края на краищата мълчанието я прави съучастничка.
– Ти предупреди ли я за това?
Конрад вдигна очи, но ги отмести, неиздържал на въпроса в погледа на прокурора.
– Още не. Боях се да не прозвучи като заплаха. Защото тя не е от онези, които се поддават на заплаха.
– Все пак трябва да й се каже. Ако получим други доказателства, че е видяла Морър, можем да я дадем под съд.
– Знам, но ако нямате нищо против, ще изчакам още малко. Все още мисля, че ще я убедя да проговори. Откакто Головиц я наплаши, е много по-податлива.
– Тъй ли? В какъв смисъл?
– Ами държи се по-приятелски. Вече не е така наежена. Според мен в най-скоро време ще отстъпи.
Форест безцелно отмести преспапието. Лицето му беше непроницаемо. Отчаянието, изписано върху лицето на Конрад, взе да го тревожи.
– Не можем да я държим до безкрайност обаче – изтъкна той. – Даваш ли си сметка за това?
– Да. Тук е големият проблем. Единственият начин, по който тя изобщо може да си извоюва някаква безопасност, е като признае, че е видяла Морър, така че ние да се справим с него. Докато Морър е на свобода, тя ще бъде в безопасност само при нас.
– Тя самата съзнава ли го?
Конрад сви рамене.
– Предполагам. Достатъчно често й го повтарям – той се пресегна да изгаси цигарата си. После дълго гледа намръщено килима, докато Форест го следеше внимателно. – Има още един проблем, с който не знам как да се справя. Може би вие ще ми помогнете.
– Казвай. Какъв проблем?
– Струва ми се, че те двамата се харесват. Бих казал, дори нещо повече – мисля, че са влюбени един в друг.
– Кои двамата? – рязко попита Форест.
– Госпожица Коулман и Уайнър.
– Да са се влюбили? – повтори стреснат Форест. – Как така ще се влюбят?
Конрад вдигна поглед.
– Че как се влюбват хората? – тихо попита той. – Това е една от най-големите загадки, които нямат обяснение. Срещат се двама души и помежду им нещо става. Като две парченца от картинна мозайка, които години наред не са могли да си намерят мястото, а после внезапно, неизвестно как, се срещат и си пасват идеално. Тези работи стават много лесно.
– Сигурен ли си?
– Да. Госпожица Коулман ми поиска вчера разрешение да разговаря с Уайнър. Досега ги държахме разделени, но госпожица Филдинг, която се грижи за нея, ми каза, че докато Уайнър се разхождал из двора, госпожица Коулман стояла на прозореца и го наблюдавала, а той също не откъсвал очи от нея, докато тя била навън.
– Това обаче не означава, че са влюбени – настоя малко нетърпеливо Форест.
Конрад пак сви рамене.
– Достатъчно е да ги видите, докато разговарят, и всичко ще ви стане ясно – той рязко стана и започна да крачи напред-назад из стаята. – Как може такова свястно момиче да се влюби в отрепка като Уайнър? Направо не разбирам. Та в него няма нищо! Като изключим отвратителния белег. Цял живот е бил мошеник. Не мога и не мога да проумея как може да изпитва чувства към такъв човек! Не мога да го повярвам!
Форест повдигна вежди. Не е възможно самият Пол да се е увлякъл по момичето, рече си той. Но се държи съвсем като отхвърлен ухажор. Не, не е възможно. Форест познаваше Джейни и беше силно впечатлен от хубостта й. Мислеше си, че Конрад има страхотен късмет, щом като е женен за такова прелестно, обаятелно същество.
– А може да е именно заради белега и произхода му – тихо се обади Форест. – Момичетата са много особени.
– Възможно е.
– Но какъв е проблемът, Пол? В края на краищата на нас не ни влиза в работата влюбени ли са или не.
– Така е, но да им позволя ли да се виждат? Госпожица Коулман пожела да се разхожда заедно с Уайнър – това са около два часа на ден.
– Аз съм по-скоро против. Ти на какво мнение си?
Конрад продължи да кръстосва кабинета:
– Не е толкова лесно – бавно изрече той. – Не бива да забравяме крайната си цел – да убедим момичето да даде показания срещу Морър. Ако й позволим да разговаря с Уайнър, не е изключено той да й разкаже за себе си. Може да се разприказва дори за самия Морър. Тя сигурно ще поиска да разбере защо е приел заповедта да я убие. За да се оправдае пред нея, Уайнър може да я въведе в тайните на организацията. От неговата уста това ще има силно въздействие върху нея. До този момент не е повярвала на нито една моя дума. Въобразява си, че се интересувам единствено как да измъкна показанията й, че умишлено й рисувам положението в черни краски, колкото да я впечатля и да й повлияя. А като чуе същото от устата на Уайнър, може да осъзнае дълга си пред обществото. Не знам. Казах ви, че това е проблем, но лично аз съм склонен да им позволя да се срещат и да разговарят.