– Този път няма да ти се размине – рече О‚Брайън с прегракнал глас. – И трябва да си луд, за да опиташ такова рисковано нещо.
Ферари сви кльощавите си рамене.
– Да прескочим празните приказки – рязко нареди той. – В колко часа се къпе Уайнър вечер?
– В десет – отвърна О‚Брайън. – Откъде знаеш, че всяка вечер се къпе?
– Винаги проучвам основно навиците на клиентите си. Именно такива неща, като къпането всяка вечер, улесняват работата ми. Сам ли е в банята, или го пази някой?
О‚Брайън се поколеба, но не дълго. Заплашваше го нещо далеч по-страшно от собствената му смърт.
– Сам.
– Опишете ми, моля, банята.
– Баня като баня. Намира се на втория етаж. Има съвсем малко прозорче с решетка. Вътре има душ, долап, вана и тоалетна.
– Душът със завеси ли е?
– Само си губиш времето, Ферари. Не се залъгвай. Няма начин да се вмъкнеш в банята. И мишка не може да проникне вътре незабелязана. Наистина сме организирали всичко, както трябва.
Ферари изкриви горната си устна в презрителна усмивка.
– Аз ще се вмъкна. Вече съм проучил добре мястото. Няма нищо сложно. Тази сутрин го обиколих.
– Лъжеш! – потресе се О‚Брайън.
– Така ли мислите? Добре, лъжа – Ферари прокара костелив пръст по носа си. – Претърсвате ли банята, преди Уайнър да влезе да се къпе?
– Разбира се.
– Кой върши това?
– Който ще стои на пост през нощта.
– Кога сте на пост, сержанте?
О‚Брайън пое дълбоко въздух.
– Утре вечер.
– Надявах се, че ще е така. А сега слушайте внимателно. Ето какво ще направите. Когато Уайнър бъде готов за къпане, претърсете както винаги банята, но внимавайте, като надничате зад завесата на душа. Аз ще бъда зад нея. Ясно ли е?
О‚Брайън избърса потта от лицето си с носна кърпа.
– Не се чуваш какво приказваш! Няма начин да влезеш в банята. И не вярвам, че вече си бил там! Пътят така се охранява, че и птичка не може да прехвръкне незабелязана…
– Че аз не съм минавал по пътя. Изкачих се по скалата.
– Лъжеш! Никой не може да изкатери скалата без въже и куки!
Ферари се усмихна.
– Забравяте, че съм много добър катерач.
О‚Брайън чак сега си спомни, че родителите на Ферари са били циркови акробати, а и самият той е бил обучен за работа в цирка. Преди години беше печелил доста като Човека Муха с представления за фантастично трудни и опасни изкачвания. Веднъж дори беше спрял цялото движение по Бродуей, когато се изкатери по фасадата на Емпайър Стейт Билдинг с рекламна цел.
– Ще бъда там, сержанте – продължи Ферари. – Не се съмнявайте в това. Мога ли да разчитам на вас?
О‚Брайън понечи да каже нещо, но се отказа.
– Колебаете ли се нещо? – тихо попита Ферари. – Учудвате ме. Какво е Уайнър в края на краищата? Нищо и никакво подло гангстерче. Нали няма да рискувате живота на сладкото си синче заради някакво си жалко нищожество, като Уайнър?
– Не намесвайте сина ми в тази работа! – прегракнало рече О‚Брайън.
– Много би ми се искало, но трябва да съм сигурен, че ще мога да разчитам на вас. Знаете, че никога не блъфирам, нали, сержанте? Или неговият живот, или животът на Уайнър. Както предпочитате?
О‚Брайън загледа безпомощно ужасното човече, което не откъсваше очи от него. Щом Ферари казваше, че трябва да избира между сина си и Уайнър, значи бе точно така. Полицаят знаеше, че с нищо не можеше да попречи на Ферари да убие сина му или Уайнър. Знаеше също така, че Ферари нямаше да му предостави никаква възможност да го убие – беше прекалено хитър и бърз за О‚Брайън. И винаги изпълняваше заканите си. Нямаше основания да допуска, че този път щеше да бъде различно.
– И да се разберем за още нещо – продължи дребният гангстер. – Не се опитвайте да ми слагате капани. Може и да сполучите, но ви казвам със сигурност, че синът ви няма да живее и пет минути след вашето предателство. Отсега нататък всяко негово движение ще бъде наблюдавано. Случи ли ми се нещо – веднага ще бъде убит. Не искам да ви прозвучи драматично, но положението е именно такова. Играете ли честно с мен, и аз ще играя честно с вас. Мога ли да разчитам на вас?
О‚Брайън разбра много добре, че положението е съвсем просто: трябваше да реши кой ще живее – синът му или Уайнър.