За Франсис това негово смущение беше като оскърбление за собствените й чувства и след като поговориха известно време, тя внезапно попита:
– Този белег на лицето ви се нарича невус, нали? – той потръпна и в главата му нахлу кръв. Очите му изведнъж станаха сърдити и наранени, започнаха да търсят и най-слабия намек, че му се подиграва. Но не можеше да не прочете добротата в погледа й, нито да разбере погрешно приятелската усмивка, с която тя го дари. – Искам да поговорим за него – тихо продължи тя. – Защото виждам, че страшно ви смущава, а не бива. Сигурно си мислите, че изпитвам неприятно чувство, но съвсем не е така. Не разбирате ли, че като разговарям с вас, той не съществува за мен и аз изобщо не го забелязвам?
Пийт я погледна право в очите и веднага видя, че е искрена. Разбра, че тя каза нещо, което цял живот бе мечтал да чуе от някого – от когото да е, – но не вярваше, че това ще се случи. Думите й го разтърсиха до дъното на душата му и той трябваше да се извърне, за да прикрие чувствата си.
Усети ръката й върху своята.
– Не исках да ви разстроя, но не мислите ли, че може да се направи нещо? Бях чела някъде, че това се лекува.
– Сигурно – каза той, без да я гледа. – Необходима е операция, но нещо не е наред с кръвта ми и хирургичната намеса е твърде опасна – той се извърна към нея. – Но стига сме говорили за мен. Искам да поговорим за вас. За пръв път срещам момиче като вас. Вие сте истинска, мила и свястна – той сведе поглед към ръката й, която все още беше върху неговата. – Ето, нямате нищо против да ме докоснете. Какъв глупак излязох! Ако ви бях срещнал по-рано, нямаше да стана това, което съм. Направих го, защото хората се държаха ужасно с мен, гледаха ме, като че ли съм... Затова именно се свързах с гангстерите – той седна по-близо до нея. – Но да не говорим и за това. Искам да ви кажа нещо. Този Конрад иска да дадете показания срещу Морър. Искам да разберете, че това, което ще ви кажа, е самата истина. Знам го със сигурност. Не слушайте какво ви говорят Конрад или другите ченгета. Те нищо не знаят – само си въобразяват. Според тях вие сте видели Морър в къщата на госпожица Арнът. А сега слушайте внимателно. Не ме интересува видели ли сте го или не. Важното е никога да не признаете – нито пред мен, нито пред Конрад, нито пред когото и да е друг, нито дори пред майка си или баща си. Никога, дори пред себе си, не признавайте, че сте го видели. Докато мълчите, имате някакъв, макар и твърде малък, шанс да оживеете. Но разберете едно: ако допуснете Конрад да ви убеди да кажете каквото знаете – ако знаете нещо, – тогава няма сила на този свят, която да ви спаси!
Франсис беше разтърсена от напрегнатата убедителност, с която той говореше, но не се уплаши. Конрад й беше разяснил колко невъзможно е някой да се добере до нея, и тя бе истински впечатлена от предпазните мерки, които беше взел.
– Знам, че не мога да остана тук завинаги – рече тя, – но докато съм тук, съм в безопасност. Също и вие.
Пийт я изгледа с неразбиращ поглед.
– В безопасност ли? Тук? Как ще сме в безопасност! Допускате ли, че Морър няма да се докопа до когото си иска от нас, стига да пожелае? Колко души охрана има тук? Двайсет? И сто да са, пак не могат да попречат на Морър. Никой не е останал жив, след като Морър е наредил да бъде премахнат. Никой! Не знаете що за човек е. Не изпълни ли някоя от заканите си, синдикатът него ще ликвидира. Така че става въпрос за неговия живот или за нашия – и вярвайте ми, няма да е неговият.
– Не ви ли се струва, че всичко това е плод на въображението ви? – попита Франсис. – Тук сме на сигурно място, вярвайте. Господин Конрад ми показа какви предпазни мерки е взел. Никой не може да се доближи до нас.
Пийт стисна юмруци и заудря с тях коленете си.
– Морър ще мине през охраната, все едно че я няма! Не исках да ви го казвам, но явно трябва – за да разберете с кого имате работа. Когато ви предупредих за Моу, наруших една заповед и сега Морър не може да си позволи лукса да ме остави жив. Ако допусне такова нещо, и други ще започнат да не му се подчиняват. Затова именно проговорих пред Конрад. По този начин си откупих малко време. Не му казах кой знае колко, но достатъчно, за да ме задържи. Скоро обаче Морър ще ме стигне. Времето ми изтича. Не се самозаблуждавам. Не ми остава много живот – може да е час, може да са три-четири дни. Но не по-дълго.
На Франсис изведнъж й призля. Макар Пийт да говореше съвсем спокойно, тя прочете ужаса в очите му. Именно този ужас я убеди, че той вярва в думите си.
– Но те не могат да стигнат до вас – заговори тя, като го хвана здраво за ръката. – Не бива да се плашите. Как ще се доберат до вас?
– Има начини. И ще го направят. Когато са готови, ще ме стигнат.