Тя стана.
– Нямам какво да ви кажа. Ако ми позволите, бих искала да се прибера. Слънцето прекалено припича.
Франсис се обърна и се върна в къщата, като остави Конрад загледан подире й.
XXIX
Долорес усети, че мислите на Головиц витаят някъде далеч. Не й се зарадва така, както тя очакваше. Избра си едно ниско кресло и седна, като умишлено не си оправи веднага полата. Очите му бързо се преместиха върху коленете й и тя му позволи да ги огледа за миг, преди да ги скрие от погледа му с плавно движение на ръката.
– Значи от Джак няма никаква вест? – попита тя.
Головиц поклати глава.
– Нито дума – той разтърка тлъстата си брадичка и се попита дали е достатъчно безопасно да се приближи до нея и да я целуне. Не знаеше обаче къде беше Сигъл и дали нямаше да влезе всеки миг. Със съжаление в душата реши да не мърда от мястото си. – Много бих искал да ми съобщи къде е. Неприятно ми е да стоя така без никаква връзка с него.
– Но ти се справяш много добре с всичко, нали, Ейб? – попита тя, като го наблюдаваше замислено. – Нали не си обезпокоен от нещо?
– Как да не съм обезпокоен! – възрази Головиц. – Кой няма да е обезпокоен на мое място? И Джак щеше да се притесни, ако трябваше да се справя с това положение. Ако не се докопаме до момичето…
Долорес бързо реши, че няма защо да знае каквото и да било за момичето или за плановете на адвоката. Колкото по-малко знаеше, толкова по-безопасно щеше да бъде за нея, ако Головиц направеше някаква голяма грешка.
– Нищо, нищо – успокои го тя. – Сигурна съм, че ще се справиш добре, мили – кръстоса изящните си крака. – Минах само да разбера дали има нещо от Джак – отвори чантата си, надзърна вътре и смръщи вежди. – Май съм попривършила парите. Джак заръча ли ти да се грижиш за мен?
Головиц поклати глава.
– Не, нищо не ми каза. Предполагам, че е забравил, но това няма значение, Доли, колко искаш?
– От своите пари ли ще ми дадеш? – изгледа го тя с широките си възбуждащи очи. – Не мога да ти позволя да…
– Хайде, Доли, да не изглупяваме за такива дреболии – той извади портфейла си и сложи на бюрото пред себе си банкноти. – Петстотин ще те оправят ли?
– Разбира се – тя стана и отиде до бюрото. – Ейб, скъпи, толкова си мил с мен. Не знам какво щях да правя без теб.
Той долови тънкия й парфюм и устата му пресъхна от копнеж по нея. Когато се наведе да вземе парите, пълните й гърди се залюляха под тънката мека материя на роклята. Головиц почти се беше изправил на крака с пламнало дебело лице и блеснал поглед, когато вратата се отвори и в стаята влязоха Сигъл и Ферари. Долорес пъхна парите в чантата си. Не се обърна да види кой влиза. Лицето й беше спокойно, а в очите й святкаше весела искрица, като наблюдаваше как Головиц се опитва да се овладее.
– Извинете! – рече Сигъл. – Не знаех, че сте зает.
– Тъкмо си тръгвах – обърна се Долорес и му се усмихна. Погледът й срещна хлътналите горящи очи на Ферари и усмивката й замръзна. – Дойдох… дойдох да взема малко пари – за пръв път в живота си се смущаваше, но това страшно джудже, което я разсъбличаше с поглед, много я уплаши.
– Влезте, заповядайте – обади се Головиц, като се опитваше да бъде сърдечен. – Добре, Доли. Ако мога да направя още нещо за теб, докато го няма Джак…
Долорес кимна и се запъти към вратата. Наложи се да мине покрай Ферари и някак си инстинктивно го заобиколи, само и само да не се доближи до него.
Ферари я огледа подробно, плъзна поглед по дългите й крака, после прокара кльощав пръст по носа си. Когато вратата се затвори зад гърба й, попита:
– Кое е това маце?
– Това е госпожа Морър – отговори Сигъл. – Не я ли познавате?
Ферари повдигна вежди, приближи се до креслото пред бюрото и седна. Намести се удобно, така че краката му увиснаха на няколко сантиметра от пода.
– Както виждам, Морър се грижи добре не само за дните, но и за нощите си – произнесе той и устните му се изкривиха в похотлива усмивка.
– Какво ново? – рязко попита Головиц с пламнало лице.
– Ново ли? – повтори Ферари и го погледна с недоумение. – Всичко е наред. Уайнър ще бъде очистен тази вечер – той скръсти ръцете си, които напомняха нокти на хищна птица. – Точно в десет часа.
Сигъл и Головиц зяпнаха насреща му.
– Да не се шегувате? – не повярва Сигъл.
Ферари не издаде с нищо, че го е чул:
– Ще бъде безукорна работа – продължи той и по всичко личеше, че е страшно доволен от себе си. – Ще се нареди сред най-добрите ми изпълнения.
– И как ще я свършите? – попита Головиц почти шепнешком.