– Наложи се да прибягна към помощ отвътре – поясни човечето. – Нямаше как. Убедих сержант О‚Брайън да ми помогне.
– О‚Брайън! – възкликна Головиц и се наведе напред. – Не бива да му се доверявате! Нищо не сме постигнали досега с него!
Ферари се усмихна.
– Това е, защото не сте проучили слабостите му. Всеки си има някаква слабост. О‚Брайън има син и е страшно привързан към него. Аз самият също имам син и съм разбрал, че бащите много държат на синовете си – понякога повече, отколкото на жените си. На всеки мъж му е приятно да си мисли, че като умре, някой ще продължи името и рода му. О‚Брайън не прави изключение. Тъй че се съгласи да ми помогне.
– Виж ти! – възхитено възкликна Сигъл. – Аз дори не знаех, че има син.
– Нали ще е нещастен случай? – нетърпеливо попита Головиц.
– Естествено. Уайнър ще припадне във ваната, ще се плъзне под водата и за жалост ще се удави. Това задоволява ли ви?
Лицето и гласът на Ферари бяха тъй хладнокръвни и небрежни, че Головиц и Сигъл се спогледаха неспокойно.
– Чудесно! – издума Головиц. – Значи е сигурно за довечера?
– В десет. Уайнър всяка вечер взема вана. Това му е навик.
– Но как ще се вмъкнете в банята? – продължи да недоумява Сигъл. – Убеден съм, че мястото е недостъпно.
Ферари само сви рамене.
– Проникването в банята не е проблем. Прозорчето е малко, но е достатъчно за мен. Единственото препятствие е, че преди Уайнър да влезе, банята се претърсва. Затова именно ми се наложи да прибягна до услугите на О‚Брайън. Довечера той ще я претърси.
– Е, добре, свалям ви шапка – рече Сигъл. – Вие наистина сте убеден, че ще успеете.
– Никога не съм се провалял.
– А момичето? – попита дрезгаво Головиц. – С нея как ще постъпите?
– Да не избързваме. Първо най-важното – упрекна го Ферари. – За нея ще трябва да измисля нещо много специално. След като свърша с Уайнър, ще започнат да я охраняват още по-добре. Ще имам интересна задачка за решаване – хлътналите му очи огледаха замислено Головиц. – Но и тя ще бъде ликвидирана. Обещавам ви. Може да ми отнеме малко повече време и със сигурност ще трябва доста да помисля, но ще очистя и нея – той се плъзна от креслото и стана. – Ще ида да подремна. Довечера едва ли ще се наспя, както трябва. Ще бъдете ли тук някъде около единайсет и половина? Ще имам новина за вас.
Головиц кимна.
Ферари отиде до вратата, отвори я, обърна се, изгледа първо Головиц, а след това Сигъл, излезе и затвори след себе си.
XXX
Нощта беше гореща и задушна, без полъх от ветрец. Бяха надвиснали тежки черни облаци. През целия ден тегнеше някаква мрачна атмосфера, която се нажежаваше и наелектризираше с всеки изминат час.
Конрад стоеше на малката веранда пред хижата, вдигнал очи към небето.
– Веднъж да се разбушува бурята, че да ми олекне – обърна се той към Мадж Филдинг. – От това време се чувствам като парцал.
Мадж, която бе прекарала целия ден с Франсис, беше излязла на верандата, за да подиша чист въздух. Въпреки задуха навън като че ли беше по-прохладно, отколкото вътре в хижата.
– Ще отида да проверя постовете – продължи Конрад. – Искаш ли да дойдеш с мен?
– Да, ще дойда – отвърна Мадж. – Нали бурята няма да започне, преди да сме се върнали, как мислиш?
– Според мен няма. Още не е задушно. Но, така или иначе, ще взема колата, поне до шосето.
– Знаеш ли, имам чувството, че не дни, а месеци вече стоя тук – каза Мадж, докато влизаше в колата. – Колко време още ще останем според теб?
– Не знам. Де да знаех! Прокурорът пристига в събота – ще разговаря с госпожица Коулман. Тогава вече от него ще зависи. Аз не можах да се справя с нея. Ако и той не я убеди да даде показания, ще трябва да решим какво ще правим с нея. Не можем да я държим тук още дълго. Но ако проговори, тогава ще заседнем в хижата, докато започне процесът – вероятно около три месеца.
– Какво ти е мнението за нея, Пол? – попита Мадж, когато той потегли по дългата километър и половина алея.
– Според мен е добро момиче – предпазливо отвърна той. – А ти на какво мнение си?
– Симпатична ми е и ми е мъчно за нея. Изглежда, се е забъркала в някаква каша.
– Казала ли ти е нещо от този род?
– А, не. Но я наблюдавах внимателно. Много й е трудно – опитва се да вземе някакво решение. По цели часове стои замислена. Според мен се колебае, Пол. Още малко убеждаване и ще премине на наша страна. Много се тревожи за Уайнър. Постоянно ме пита дали мисля, че е в безопасност.
– В безопасност е, разбира се – нетърпеливо възкликна Конрад. – Неприятностите ще започнат, като го закарам в съда. Сто на сто ще се опитат да го ликвидират по пътя между хижата и съдебната зала. Това ще е единственият им шанс.