Фаровете му осветиха масивната порта и той намали. Тя беше охранявана от петима полицаи, въоръжени с автомати. Единият се приближи до колата.
– Всичко наред ли е? – попита Конрад през прозорчето.
– Да, сър. Никакви произшествия.
– Наближава буря. Да си отваряте очите на четири тази нощ. Всички ли сте с мушами?
– Да, сър.
– Няма да мърдате от тук дори ако вали като из ведро – нареди Конрад. – Двама са достатъчни, другите трима да стоят на сухо, но искам двама тук през цялата нощ.
– Добре, сър.
– Значи ясно. Сега отивам да видя как се охранява пътят.
Полицаят козирува и отиде да отвори портата. Конрад потегли по дългия тесен път, докато стигна до мястото, където той бе препречен. Поговори с охраната, предупреди ги да бъдат нащрек, увери се, че прожекторът е в изправност, че никой не отсъства, след което пое с колата по тесния черен път към скалата. По средата на пътя се натъкна на още един пост, слезе от колата и заедно с Мадж се изкачи по стръмната пътека към върха на перпендикулярната скала.
Там, на самия връх, имаше три караулни будки на разстояние стотина метра една от друга. Наоколо патрулираха полицаи и единият се приближи до тях, щом ги зърна в здрача.
Конрад остави Мадж и заедно с полицая отиде до ръба на пропастта.
– Тази вечер много да внимавате – предупреди той. – Бурята ще е страхотна, а те именно в такова време ще се опитат да се доберат до хижата, ако изобщо направят опит.
– Оттук няма да минат, сър – увери го полицаят. – Аз самият съм се занимавал малко с алпинизъм. По тази скала е невъзможно да се изкачи човек. Огледал съм я подробно. Изключено е да я изкатериш.
– Въпреки това си отваряйте очите. Прожекторите изправни ли са?
– Проверихме ги – всичко е наред.
Когато Конрад се върна при Мадж, усети в лицето си горещ повей.
– Лъхна ли те? Бурята ще се разрази всеки миг – той вдигна поглед към мрачното небе. Грамадните черни облаци се бяха скупчили и започваха да се раздвижват. – Да се връщаме. Няма защо да се мокрим.
– Няма начин да не са в безопасност – изказа Мадж на глас мислите си по пътя към хижата. – Никой не може да проникне през охраната, нали, Пол?
– Не се притеснявай. Убеден съм, че всичко е, както трябва. Не мисля, че ще посегнат на живота им, докато са тук. Морър ще се опита да ги докопа, като ги изведем от хижата. Тогава именно ще трябва да сме нащрек.
Когато Конрад прибираше колата в гаража, в далечината се разнесе гръм. Двамата с Мадж се запътиха към хижата. На всяка крачка се мяркаха полицаи с кучета, които патрулираха между дърветата.
– Остава още малко време до бурята – каза той, докато се качваха по стълбите към верандата. – Я да си взема и аз една мушама, преди да са ги разграбили.
– Да не възнамеряваш пак да излизаш тази нощ?
– Само така мога да съм сигурен, че постовите наистина ще си гледат работата, както трябва. Ако знаят, че повече няма да се мяркам, ще се скрият някъде на сухо още след първите капки дъжд.
На верандата седеше някаква призрачна, едва различима фигура.
– Ти ли си, Том? – попита Конрад.
– Аз съм – отвърна О‚Брайън.
– Ще се прибера – каза Мадж. – Госпожица Коулман вече си е в стаята. Прозорецът й свети. Лека нощ, Пол. Лека нощ, сержанте.
Конрад се приближи до О‚Брайън и се отпусна на един стол.
– Фу! Вече наближава.
– Голяма буря ще е – съгласи се О‚Брайън. В гласа му Конрад долови някаква унила, тревожна нотка, която го накара да наостри уши.
– Няма да ни настигне поне още един час. Колко е часът, Том?
– Десет без четвърт. Приближава се много по-бързо, отколкото си мислиш. Бас ловя, че след десет минути вече ще е над къщата. Чуй – продължи той и се заслуша във внезапно ударилата гръмотевица. – Много бързо наближава.
– При теб всичко наред ли е, Том?
– Ами да.
Вялият тревожен глас отново обезпокои Конрад.
– Добре ли си, Том? – попита той и се опита да го види в тъмнината.
– Добре съм, разбира се – сряза го О‚Брайън и се надигна от стола си. – Онзи сигурно ще иска да се къпе. Наближава десет.
– Ще дойда с теб – предложи Конрад, все още обезпокоен от очевидната нервност на О‚Брайън. – Искам да направя още една обиколка, преди да си легна.
– Ще излизаш пак?
– Да, към три часа.
Ярка светкавица освети верандата и Конрад се стресна, като видя колко блед е О‚Брайън.
– Сигурен ли си, че всичко е наред с теб, Том?
– Наред е, разбира се! Имам леко главоболие – сигурно е от бурята, но иначе нищо ми няма – О‚Брайън избърса с носна кърпа лъсналото си изпотено лице. – От едно време още мразя гръмотевичните бури.
Докато говореше, удари такъв гръм, че хижата цяла се разтърси.