– Оу! Вече е над главите ни! – рече Конрад.
О‚Брайън влезе във вестибюла, където един полицай стоеше на пост с автомат в ръце. Конрад го настигна и двамата заедно се изкачиха по стълбите.
– Толкова е горещо, че можеш да опържиш яйца на открито – обади се Конрад и избърса лицето си.
О‚Брайън нищо не каза. Питаше се дали Ферари е вече в банята. Устата му беше пресъхнала, краката му леко трепереха, сърцето му силно биеше. Тръгнаха по осветения коридор, където втори полицай пазеше с лице към стълбите.
– Чуй, заваля – каза Конрад. – Ти излезе прав. А вятърът сякаш ще събори къщата.
Дъждът забарабани по покрива. Конрад спря за миг, за да надникне през прозореца на площадката. Водата плътно се стичаше по стъклото на прозореца и се разбиваше на ситни бели пръски върху полегатия покрив. Зигзагообразни светкавици осветяваха мокрите от дъжда дървета и моравата. Гръмотевиците се надпреварваха в оглушително кресчендо.
О‚Брайън отвори вратата на стаята, където спеше Пийт. Пийт беше по халат, преметнал пешкир през рамо. Стоеше до прозореца и гледаше навън. Трети полицай с автомат наблюдаваше с безразличие и скука гърба на младия мъж.
Пийт се обърна, щом чу отварянето на вратата. Двамата полицаи до масата настръхнаха и ръцете им веднага се плъзнаха към задните джобове. Полицаят с автомата в ръце стана на крака.
– Свободно – каза Конрад и влезе. Стана му приятно, като видя, че всички са нащрек. – Ама че нощ, а?
– И още каква – съгласи се полицаят с автомата.
Конрад забеляза, че Пийт гледа през рамото му към О‚Брайън напрегнато и озадачено. Конрад също бързо погледна О‚Брайън и се стресна, като видя колко бяло и изопнато е лицето му, а в очите му имаше някакъв безумен блясък, който никога преди не беше забелязвал.
– Хайде, да тръгваме – изрече О‚Брайън, сякаш говореше през стиснати зъби. И излезе от стаята, следван от Пийт.
Двамата полицаи до масата възобновиха играта си на карти. Третият, с автомата, затърси цигара из джобовете си.
Конрад се поколеба, после тръгна след Пийт.
Пийт вървеше плътно след О‚Брайън по коридора към банята, към която трябваше да слязат по няколко стъпала и след това да завият. Трябваше да минат покрай стаята на Франсис, която беше до самата баня. Конрад настигна Пийт в момента, в който О‚Брайън натисна дръжката и отвори вратата.
– Стой тук! – изръмжа О‚Брайън на Пийт, светна лампата и влезе в банята.
Конрад заобиколи Пийт и застана на прага, загледан в О‚Брайън, който хвърли един поглед през рамо и забеляза, че го наблюдават. Костваше му страхотно усилие, за да запази спокойствие. Той отвори вратата на големия шкаф, надникна вътре, после прекоси помещението и се приближи до завесата на душа. Сърцето му биеше с такава сила, че той едва дишаше. Обърна широкия си гръб към вратата, за да закрие донякъде завесата от погледа на Конрад. После я дръпна встрани и надникна вътре.
Макар да очакваше да види Ферари зад нея, от шока, който получи, когато надзърна в хлътналите му очи на убиец, сърцето му се преобърна. Неподвижен като статуя, Ферари държеше пистолет в дясната ръка, насочен в корема на О‚Брайън. За част от секундата двамата мъже се гледаха в очите, после полицаят пусна завесата и като продължаваше да държи лицето си извърнато от Конрад, отиде до умивалника да си измие ръцете.
Над главите им се разнесе оглушителен гръм, а светкавицата, която проблесна зад малкото прозорче, изпълни банята с ослепителна светлина.
Конрад също влезе вътре.
– Чакай и аз да се измия – рече той. – Фю! Целият съм вир-вода.
О‚Брайън отстъпи назад и неусетно избута Конрад встрани от завесата.
– Мислиш ли, че ще продължи цяла нощ? – попита той, докато се бършеше в пешкира. Стараеше се гласът му да звучи небрежно, но Конрад отново долови неспокойни нотки.
– Няма да се изненадам – той пое пешкира от ръцете на О‚Брайън. После вдигна поглед към малкото прозорче. – Мислех си дали да не подсиля решетката.
На О‚Брайън му струваше голямо усилие на волята да не гледа към завесата.
– Да не мислиш, че някой може да се промуши през тази дупка? – попита той, като се опита гласът му да прозвучи презрително. – Изключено!
– Май че си прав – рече Конрад и тръгна към вратата. – Всичко е наред, Уайнър, можеш да влезеш – обърна се той към Пийт и излезе в коридора.
Пийт влезе в банята. Когато О‚Брайън минаваше покрай него, погледите им се срещнаха и Пийт се изуми. “Какво му става на този, запита се той. Сякаш е видял призрак.” В следващия миг го обля студена вълна и той настръхна от ужас. Сякаш незнаен глас му нашепна предупреждение в ухото. Той целият се вцепени – по-уплашен от всеки друг път в живота си.