Бурята бавно затихваше. От време на време се чуваха гръмотевици, но вече от разстояние. Дъждът продължаваше да барабани по покрива и да шурти във водосточните тръби. О‚Брайън видя, че Конрад натиска дръжката на вратата и се мръщи.
– Заключил се е! Не би трябвало да има ключ на тази врата, Том.
– Какво от това – голяма работа! – изръмжа полицаят.
Конрад почука отново.
– Готов ли си, Уайнър? – тишината, която му отвърна, го разтревожи. – Ей, Уайнър!
– Какво толкова си се разгорещил? – попита О‚Брайън.
– А той защо не отговаря?
– Може да се цупи. Ще му смачкам фасона, като излезе.
– Ей, Уайнър! – и Конрад заблъска с юмрук по вратата. Отговор не последва и той отстъпи назад. Мускулите на лицето му внезапно се стегнаха. – Хайде, Том. Дай да я отворим!
– Спокойно. Дай аз да опитам.
– Само си губим времето – Конрад се засили и удари ключалката с подметката на обувката си. Вратата изскърца, но издържа.
– Дай аз да опитам – повтори О‚Брайън, който вече беше сигурен, че Ферари си е отишъл.
Отстъпи назад, засили се и се вряза с все сила във вратата, насочил рамото си напред. Тя рязко се разтвори и той влетя в банята.
– По дяволите! – избухна Конрад, който се надвеси зад гърба на О‚Брайън. – Бързо, Том! Помогни ми да го извадя!
Пийт лежеше изтегнат във ваната. Малкото помещение бе изпълнено с пара. Главата на Пийт беше под водата, която беше порозовяла около главата и раменете му.
О‚Брайън се пресегна и измъкна запушалката, после хвана Пийт за косата и извади главата му над водата.
– Трябва да е бил луд, за да се напъха в толкова гореща вода – промърмори той, като сложи ръка върху гърдите на младия мъж. Сърцебиене нямаше и той поклати глава. – Свършено е, Пол.
– Дръпни се! – сряза го Конрад. – Дай да го хвана за краката. Хайде! Ще го извадим и ще се опитаме да го свестим!
Двамата измъкнаха Пийт от ваната.
– Ще го изнесем в коридора, тук е много тясно – продължи Конрад.
Сложиха го с лицето надолу върху пода на коридора. Конрад го възседна и започна да му прави изкуствено дишане. Личната охрана на Пийт беше излязла от стаята и сега тримата полицаи стояха и ги наблюдаваха.
О‚Брайън се облегна на стената. Краката му се подгъваха и той едва успяваше да се задържи прав. Конрад упорито продължаваше да прави изкуствено дишане. Никой не помръдваше, никой не продумваше. Гръмотевиците продължаваха да бушуват в далечината. Дъждът бе загубил силата си.
След около четвърт час Конрад се облегна назад на петите си. Докосна с пръсти артерията на тила на Пийт и поклати глава:
– Боя се, че е свършено. Ела, Уилсън, ти ще продължиш. Не отслабвай темпото. Вие двамата ще го смените.
Полицаят коленичи над безжизненото тяло и продължи ритмично да натиска гърба на Пийт.
Конрад влезе в банята. О‚Брайън отиде до вратата и го загледа. Конрад претърсваше старателно помещението.
– По крановете има кръв – рече той. – Изглежда, се е подхлъзнал и си е ударил главата, изгубил е съзнание и е паднал под водата.
– Да – съгласи се О‚Брайън. – Водата е прекалено гореща.
Конрад се изправи и заоглежда прозорчето. Тръпки полазиха О‚Брайън при вида на озадачения му, питащ поглед.
– Какво гледаш? – не се стърпя той.
– Питам се дали наистина е припаднал във ваната. Да не би все пак да са се добрали до него…
– За Бога! Но как?
– Да, и аз това се питам – как? – Конрад прокара пръсти през косата си. – Никой не се беше скрил тук, а ако някой се е опитал да се промуши през прозорчето, Уайнър щеше да успее да извика – той се обърна бързо към О‚Брайън и го загледа втренчено: – Стори ми се, че го чух да вика.
– Аз пък не. Освен това никой не би могъл да се промуши през това прозорче – прекалено е малко. И джудже би се затруднило, а Уайнър междувременно би успял да излезе.
– Да, май си прав – съгласи се Конрад, след като помисли. После пак излезе в коридора. – Има ли някакви признаци на живот? – попита той Уилсън, който поклати отрицателно глава.
– Мъртъв е, сър. Горещата вода в белите дробове го е свършила много бързо.
Един от полицаите донесе одеяло и го метна върху Пийт.
– Ама че работа! – ядосваше се Конрад. – След като положихме толкова усилия да го опазим от Морър, да вземе, че да умре при нещастен случай!
Чу някакъв звук зад гърба си и погледна през рамо. Вратата на стаята на Франсис беше отворена и тя стоеше на прага, загледана в Пийт.
– Мъртъв ли е? – попита тя, когато Конрад побърза да отиде при нея.
– Да. Върнете се, моля ви, в стаята си. Тук нямате работа.
Безумният ужас в очите й изплаши Конрад. Цялата кръв се бе отдръпнала от лицето й.
– Как е станало?
– Припаднал е във ваната. Водата е била прекалено гореща.