– Припаднал е във ваната? – повтори тя бавно. – Вие какво – да не искате да ми кажете, че е нещастен случай?
– Наистина е нещастен случай. А сега, моля ви, приберете се в стаята си.
Мадж се приближи и хвана Франсис за ръката, но момичето се отдръпна от нея. То продължаваше да гледа Конрад със странен блясък в очите.
– Онзи го е убил. Пийт ми каза, че ще го убият, и така е станало! Пийт знаеше, че ще умре! Каза, че един от вас ще го продаде! Ето как са се добрали до него! Той знаеше, че това ще се случи! Знаеше! – и тя се разплака, сълзите се застичаха по бледото й лице. – Каза, че дори вие може да го продадете!
– Не бива да говорите така! – рязко я сгълча Конрад. – Това е нещастен случай и нищо повече! Никой не би могъл да се добере до него. Двамата със сержант О‚Брайън бяхме през цялото време пред вратата на банята, а през прозореца е невъзможно да се влезе. Водата е била прекалено гореща, изгубил е съзнание и си е ударил главата в крановете.
Тя го загледа втренчено, с разтреперани устни.
– Вярвате ли го наистина?
– Точно така е станало.
– Не е вярно! Той е убит! Не позволявайте този човек да се измъкне! Не бива да го допускате!
– За кого говорите? – попита Конрад и усети тръпки на ужас.
– За Морър! Това е работа на Морър! Пийт ми каза, че той ще го убие, и ето че го уби!
– Морър не е убил Уайнър – търпеливо настоя Конрад. – Това са само ваши догадки. Смъртта е резултат на нещастен случай.
– Не, убил го е!
– Вижте, моля ви, идете и си легнете. Много сте разстроена и напълно ви разбирам. Оставете тази работа на нас. Никой не е могъл да се добере до Уайнър – убеден съм.
Франсис се загледа продължително в Конрад със свити юмруци и като че се състари пред очите му. Лицето й се ожесточи и тя стана почти неузнаваема.
– Ще ви кажа нещо – произнесе тя с тих яростен глас. – Морър трябва да си плати за това. Не ме интересува вече какво ще ми се случи. Ще ви дам показанията, които искате от мен. Аз наистина видях Морър в къщата на госпожица Арнът! Той я уби! И аз го видях!
XXXII
Чарлс Форест и капитан Маккан излязоха от полицейската кола и изтичаха по стълбите към верандата на хижата, привели рамене под напора на дъжда. Конрад излезе да ги посрещне. Тримата влязоха в просторната дневна и Конрад каза възбудено, докато Маккан си събличаше дъждобрана:
– Съгласна е да даде показания! Най-сетне спипахме Морър натясно! Видяла го е как лично е убил Джун Арнът!
Маккан замръзна с полуизвадена от ръкава ръка и се втренчи яростно в Конрад. Месестото му лице поморавя, малките му очички горяха като въглени.
– Тогава защо, по дяволите, мълча досега? – изръмжа той.
– Дълга история – отвърна Конрад. – И няма да е зле да я изслушате, преди да се качите при нея.
Маккан метна шлифера си на един стол и се приближи с бавна, тежка стъпка до камината. Ако това е вярно, мислеше той, тогава с Морър е свършено. А Маккан не си въобразяваше, че Морър щеше да тръгне към електрическия стол, без да издаде всичко за организацията или да признае за парите, които бе плащал на Маккан. Беше разтревожен и много трудно му беше да не се издаде.
– Сигурен ли си, че не лъже? – попита той, стиснал юмруци зад гърба си.
– Да, сигурен съм, но ще можеш и сам да прецениш, като я чуеш.
Форест седна и извади кутията си с пури.
– Първо ми разкажи за Уайнър – нареди той.
– Няма много за разказване – каза Конрад. – Просто ужасно лош късмет. Влезе да се изкъпе тази вечер. Двамата с О‚Брайън го заведохме в банята и О‚Брайън я претърси старателно, преди Уайнър да влезе вътре. После го зачакахме отвън. След двайсетина минути му извиках, че е време да излиза, но той не отговори. Вратата се оказа заключена. Разбихме я и го намерихме удавен във ваната. Лекарят каза, че на тила си има повърхностна рана. Според него Уайнър е влязъл във ваната, призляло му е, хлъзнал се е назад и си е ударил главата в крановете.
– Обикновено хората се обръщат с лице към крановете, когато се къпят – отбеляза Форест.
– Да, но явно Уайнър не е от тях. Във всеки случай намерихме го вече мъртъв и не можахме нищо да направим.
– Напълно ли си убеден, Пол, че никой не се е добрал до него? Вижда ми се странно, че вратата е била заключена.
– И на мен ми се вижда странно, но съм сигурен, че никой не е влизал в банята, докато той беше вътре. Прозорчето е прекалено малко. Дори на едно джудже ще са му нужни най-малко десет минути да се провре през него, а през това време Уайнър би вдигнал тревога. Не, сигурен съм, че е нещастен случай.
– Хм, това страшно отслабва позициите ми – рече Форест. – Ще ни трябва потвърждение, а само Уайнър можеше да ни го даде.