– Почакайте първо да чуете разказа на госпожица Коулман. Мисля, че ще се съгласите с мен относно показанията й – те не се нуждаят от потвърждение.
– Тогава какво чакаме? – изръмжа Маккан.
– Искаше да ми кажеш нещо, Пол? – продължи Форест, без да обръща внимание на капитана.
– Да – Конрад запали цигара, преди да продължи. – Спомняте ли си вашето предположение, че тя си има лични причини, за да мълчи? И бяхте прав! Имала е много уважителни лични причини да крие, че е видяла Морър, и след като чух историята й, не мога да я виня кой знае колко за това, че е мълчала. Искала е да избегне вестникарската шумотевица. Името й не е Коулман. Истинското й име е световноизвестно. Баща й е Дейвид Тейлтелър.
И Форест, и Маккан се опулиха насреща му.
– Да нямаш предвид Бостънския вампир? – попита накрая Форест и Конрад видя колко бе поразен.
– Да, точно него имам предвид. А няма човек, който да е чел вестниците и да не знае за Тейлтелър, да не е отвратен и потресен от гнусните му убийства на деца. Спомняте си, че накрая го пипнаха на местопрестъплението и бе линчуван от разярената тълпа, която разруши къщата му, уби жена му и замалко да хване и дъщеря му. Тази дъщеря е Франсис Коулман. Сега можете да разберете защо е изпитвала такъв ужас от вестниците. Успяла е да скрие самоличността си и да започне някакъв нов живот. Вече шест години живее под името Франсис Коулман и до деня, в който е отишла да се види с Джун Арнът, е вярвала, че завинаги е скрила истинската си самоличност. Джун Арнът е убита и Франсис е свидетел на убийството. Разбира, че ако даде показания, вестниците моментално ще надушат коя е, и тя още веднъж ще бъде жигосана със страшното петно, че е дъщеря на най-отблъскващия убиец на века. Не е в състояние да издържи всичко това, затова отказва да признае, че е видяла Морър, и мисля, че нямаме право да я виним за това.
– Да, прав си – бавно произнесе Форест. – Това наистина е много специален случай. Но защо е променила решението си? Казваш, че сега е съгласна да даде показания.
– Да. Убедена е, че Морър е убил Уайнър, и не иска той да се измъкне безнаказано.
– Нали все пак беше съгласна на Морър да му се размине за убийството на Джун Арнът – рязко се намеси Маккан. – Нещо не се връзва в логиката й!
– Джун Арнът не й е била никаква, докато Уайнър значи много за нея. Той спаси живота й и затова смъртта му я потресе. Лично аз мисля, че през последните няколко дни тя се колебаеше и смъртта му само я накара да вземе окончателното решение. Психологически обяснима реакция.
– Защо смята, че Морър е убил Уайнър? – рязко попита Форест.
Конрад сви рамене.
– Не знам. Уайнър й е казал, че Морър ще намери начин да го очисти, и тя, изглежда, му е повярвала. С нищо не съм в състояние да я разубедя. Не твърдя, че знае по какъв начин Морър се е добрал до Уайнър, но е абсолютно сигурна, че това е факт.
– А ти сигурен ли си, Пол, че не е права? – тихо попита Форест.
– Не мога да съм напълно сигурен – раздразни се Конрад, – но ако е така, не виждам как, по дяволите, може да го е направил.
– И двамата изкарвате Морър някакъв таласъм – изръмжа Маккан. – Кога ще се видите с момичето?
Конрад се извърна към него, жегнат от заповедния му тон:
– Вижте какво, капитане, настоявам да не забравяте, че тя е свидетел на обвинението и като такава се намира под закрилата на съда. И няма да допусна никакви полицейски методи по време на разпита й! Поканен сте да присъствате като заинтересована страна, но това не ви дава право да се държите грубо, каквито, имам чувството, са вашите намерения. Затова внимавайте!
Очите на Маккан засвяткаха и лицето му се наля с кръв под напора на сдържаната ярост.
– Нямате право да разговаряте с мен по този… – започна той, но Форест го прекъсна:
– Можем, капитане, можем! Поддържам Конрад. Момичето е важен свидетел и аз ще се погрижа да се държат с нея, както трябва.
– Тя е съучастник, щом е мълчала досега! – настоя Маккан, като се сдържаше само с върховно усилие на волята си. – И каквото и да твърдите двамата, фактът не може да се промени!
– Я стига! – нетърпеливо го сряза Конрад. – Хайде да се качим горе и да поговорим с нея. На нас ни е нужен Морър и момичето ни го дава. Това е важното. Престанете да си придавате важност и се успокойте!
В следващия миг си помисли, че Маккан ще замахне да го удари, но капитанът се овладя и рече отсечено:
– Добре, да се качваме!
Тримата тръгнаха нагоре по стълбата към стаята на Франсис. Намериха я права до прозореца, с бледо лице и тъмни кръгове под очите. В стаята беше и Мадж Филдинг.
– Госпожице Коулман, това е прокурорът – започна Конрад. – А това е капитанът от полицията Маккан. Дошли са да чуят разказа ви. Господа, това е госпожица Коулман.